10 г. няма кой да бие Петър Киров

 
Борбата отдавна спори с щангите кой е по-успелият български спорт - атлетите на тепиха или на подиума са донесли повече национална гордост. Но има едно име, което доминира не само у нас, но и в света – Петър Киров.
Постиженията на родения в Ямболско спортист са уникални в планетарен мащаб. Почти десет години няма кой да го победи, а на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. печели титлата, без който и да е съперник да му вземе точка. Роденият през 1942 г. в ямболското село Калчево спортист е сочен за един от най-добрите ни борци за всички времена, печели общо 52 титли от различни първенства. Интересното е, че стъпва в залата чак на 21 години.

През 1967 г., едва четири години след старта на своята борческа кариера, Киров отива на европейско първенство, след като е покорил и републиканската, и балканската титла. В Минск той става първият европейски шампион по класическа борба на България.
През следващата 1968 г. става олимпийски шампион на Летните олимпийски игри в Мексико. След дълга и тежка подготовка на Белмекен, изградени тренировъчни методи лично от самия него той става първият български олимпиец по борба. Петър Киров споделя, че по време на тренировките и за миг не се е съмнявал, че е добър. Тайната на необикновения успех се крие може би и в това, че легендарният борец винаги е знаел, че точно тогава мястото му е на тепиха. Самият той твърди, че е бил точно това, което е искал да бъде.

Много чужди състезатели по борба идват в България през активния период на Киров само за да гледат как тренира и да се докоснат до духа в залата по време на подготовката му.

През 1972 г. идва моментът и на втория уникален връх в кариерата на Киров, а именно Олимпиадата в Мюнхен, където отново става първи. Великият български спортист споделя, че задължителна част от подготовката на Белмекен преди голямото състезание е личният план на всеки състезател. В него той пише, че целта му е първо място, като се обосновава пред треньори, лекари и целия състав около него.

Но идва 1976 г. и Игрите в Мелбърн. При схватка той пада и изважда ръката си. Именно тук настъпва финалът на състезателната кариера на легендата. Това обаче ни най-малко не отчайва уникалния талант и той продължава със спорта, но в теоретичен план, като треньор и преподавател.