„Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“ – шпионски централи на империализма

През 1929 г. започват първите български радиоизлъчвания. Десет години по-късно и през Втората световна война радиото се превръща в необходимост и дълго остава най-важното средство за далекосъобщения. След 1950 г. радиостанции като „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Би Би Си Лондон“, „Дойче Веле“ и други започват да излъчват предавания на КВ, предназначени за слушателите от соцлагера. Тези станции, които предават от чужбина на български език, бяха обявени за „шпионско-диверсионни централи на империализма“. Слушането на такива радиостанции беше незаконно, поради което радиопредаванията бяха заглушавани от българските комунистически власти. Емисиите им се покриваха от стържещия шум на специални бръмчила, монтирани по покривите на обществените сгради в градовете.

Нищо друго не излага така трагикомичното безсилие на комунизма, както радиозаглушаванията. Неспособни да излязат с аргументи, партийните другари се опитват да запушат устата на противника си. Но не би. В съответния час хората допираха ухо до радиоапаратите, опъваха допълнителни антени и пак успяваха да слушат забранените предавания. И вярваха на всяка чута дума. Станцията, която най успешно пробиваше шумовата бариера, е Би Би Си или „Радио Лондон“.

Властта от своя страна контролираше и вкарването на радиотехника и закупуването ѝ от гражданите на НРБ. Министерството на информацията и съобщенията по онова време, а по-късно Министерство на транспорта и съобщенията издаваше специални книжки за абонатите, желаещи да ползват транзистори, с възможност за приемане на радиоизлъчвания на къси вълни. Още на следващия ден след закупуването на радио или телевизионен приемник абонатът беше длъжен да се регистрира и да заплати съответната такса в местната ПТТ станция. Радиоабонаментната и контролна служба издаваше позволително, с което на абоната се разрешаваше да инсталира само един радиоприемник за домашно ползване.

Докъм 60-те години на миналия век, за да притежаваш и използваш радио- или телевизионен приемник, е било необходимо да получиш позволително. Те са били поименни и без право на преотстъпване, важали са за един брой приемник и са били обвързани с плащането на такси. Таксите за радио и телевизия отпадат чак през 1996 г.