Великден е! Най-светлият християнски празник, денят, в който Христос възкръсва от мъртвите, след като е разпънат на кръста и погребан. Денят е доказателство за победата на духовното над тленното!
Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Духовниците в цяла България точно в полунощ поздравяват миряните с „Христос Воскресе!“ Този поздрав и отговорът му, „Воистину Воскресе“, ще ни съпътстват и през следващите 40 дни.
С процесия свещениците обикалят около църквите и се спират пред портите. Гръмна пасхалният тропар:
Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт смъртта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Христос воскресе!
Воистину воскресе!
"С мир на Господа да се помолим..." - започва Великата ектения. А след нея, подобни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: "Денят на Възкресението..." При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си.
Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.
Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Иисус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна седмица", означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Иисус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе".
Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.
Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.
Трапезата не се вдига през трите дни на празника. Те се посвещават на родителите и близките. Седмицата след Великден се нарича Светла седмица, защото Христос внася светлина във всеки и във всичко. Народът вярва, че ако през тази седмица си пожелаеш нещо от сърце, докато държиш монета в ръката си, то непременно ще се сбъдне.
Великден е двоен празник за всички, които носят името Величко, Велико, Велика, Величка, Вела, Велко, Велчо, Вельо, Велка.
Все още няма коментари