5 френски тайни за женски чар

Докато американките изчисляват на коя среща да поканят в дома си мъжа, когото харесват, французойките си вършат работата, а в това време около тях винаги е пълно с ухажори.
Каква е тайната на необикновения им чар? Някои от хитринките им разкрива книгата на К. Дж. Калан „Французойките не спят сами“.
 
Тайната градина
 
Има моменти, в които на всички ни се случва да се чувстваме емоционално опустошени, а дребните неприятности да „откъсват“ парчета от усещането ни за „аз“. Вместо да търсите утеха в сладкиши, в алкохол или в обятията на бившия, общуването с когото вече ви е наранявало неведнъж, се отнесете към умората си с уважение.
Тайната градина е мястото, където можете да възстановите чувството си за независимост и сила. „Когато външният свят я лишава от сили, французойката може да се оттегли в спалнята си, да спусне щорите и да се потопи в четенето на роман или да се заеме с йога“, пише К. Дж. Калан. „Тя може просто да полежи и да си мисли как с Жан-Клод се целуваха в Шамони. Походката й ще стане по-лека и тя ще бъде изпълнена от чувството, че е желана…“
Тайната градина може да е просто интересна книга. Избирате си кафене, в което всеки ден ходите да четете и се връщате вкъщи по-късно от обикновено „една такава различна“ – така ви е повлияла книгата. Връщате се към всекидневието си с отново придобито чувство за себе си в света, отделно от приятеля си, съпруга и децата. Нека тайната градина си остане тайна, но самият факт, че я има, й придава тайнственост и сила.

Красиви вещи

Свикнали сме във всекидневието си да използваме обикновени вещи и самооценката ни страда от това. Забравяме, че притежаваме красиви предмети. Французойката обаче няма да забрави за подарения от баба й сребърен сервиз за чай – той ще украсява масата й всеки ден, а не само на празници.

Съхранете своята уникалност
 
Тайният ключ към красотата на французойката: тя е доволна от себе си. Затова, каквито и да са отношенията ви, най-важно е живеете собствения си живот, а не този на мъжа си, децата или приятелите. Можете да обичате даден човек, но не може да живеете заради него, нито той - заради вас. Любимият ви обича такава, каквато сте.
„Французойката знае, че именно нейната женственост и нейната различност са привлекли вниманието на мъжа. Ако станем двойници на своите любими, ако винаги се съгласяваме с тях и носим еднакви дрехи, животът ще стане напълно безинтересен!“, казва Каплан. Ето защо трябва да поддържате своята индивидуалност.
 
Умереност във всичко
 
Да се обличате като за среща или като за спортна тренировка? Да излизате сред хора или да стоите вкъщи? Същият принцип на „черно-бялото“, на ин и ян се проявява и когато преяждаме и пазим диета.
Така е и в любовта: отказваме се от чувственост, а след това губим чувството си за увереност и накрая се впускаме във връзка с мъж, който въобще не ни подхожда: това е емоционалният еквивалент на голям пакет чипс. Но любовта е като парче хубав тъмен шоколад. Не преследвайте евтиното. Наслаждавайте се истински на това лакомство – с чувственост и с умереност!
Започнете да съблазнявате (както французите разбират тази дума) всички и всеки. Практикувайте тънкото изкуство на флирта. Отнасяйте се към всеки момент от живота както към възможност да усещате силата на желанието към вас. Отглеждайте своята чувственост, обличайте се красиво, грижете се за тялото си и носете красиво бельо.
 
Вдъхновявайте другите
 
И да не го осъзнаваме, можем всеки ден да вдъхновяваме някого, да променяме нечий живот към по-добро. Ние сме пример за това как трябва да се живее. Дори и да не разбирате това, можете да бъдете пример за по-младите жени и мъже. Затова, ако не изпитвате желание да изглеждате добре заради самите себе си или заради мъжа си, правете го в името на следващото поколение.
 „Ако започнем с една обикновена разходка пеша и си позволим удоволствието „да погледаме останалите и да покажем себе си“, ще открием очарованието на мъжа, който ни чака в местната поща“, дава пример от живота си Калан. „Ще спрем, за да пробваме нов парфюм в близкия магазин, ще си създадем навика да ровим по рафтовете на книжарницата в съседната пресечка. Като правим всичко това, започваме да развиваме в себе си чувството за общност с другите, да откриваме общи интереси с тях”.