И сто пъти да гледаме култовите български филми от 70-те и 80-те години, пак няма да ни омръзнат. Това бе времето, когато бяха заснети хитови комедии, които се превърнаха в истински родни кинокласики. Те бяха изпълнени с остроумни цитати и сочни лафове, които се превърнаха в градски жаргон за времето си. Да си спомним някои от тях.


"Опасен чар" (1984)



"- Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка. Куче-касичка.
 - Старомодно.
 - Имаме модерно - зарче-касичка, шлем-касичка.
 - Икономията е майка на мизерията.
 - Тъй вярно, другарю капитан.
 - Това куче защо е зелено?
 - То е крокодилче.
 - Защо не пише?
 - Заяжда. От влагата.
 - Лошо, другарю…
 - Седларов.
 - Лошо, Седларов, лошо."


"С деца на море" (1972)



"Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт."
"Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият."


"Топло" (1978)


"Момиченце, дай си ми зъбите!"




"Вилна зона" (1975)



"Аз, например, може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам"


"Дами канят" (1980)



"- На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва.
  - И на инструктор не се отказва."


"Двойникът" (1980)



"Слушай, брат'чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Нàуката е като хорото, хванеш ли се веднъж – край."


"Таралежите се раждат без бодли" (1971)



"Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря. Ама е по-скъпо."


"Куче в чекмедже" (1982)



"Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път"


"Оркестър без име" (1982)





"Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо...! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?"


"Вчера" (1988)



"Не съм казвал, но пак повтарям"