Спират Ковид добавката на пенсионерите

Предстоят реформи в пенсионната възраст, вноските и начина на изчисляване на пенсиите. Народни представители от ГЕРБ, БСП и ИТН внасят проект за разработване на Пътна карта за реформи в пенсионната система с хоризонт от 6 месеца. В процеса ще участват Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, НОИ, НАП, КФН.

В анализа на Министерството на труда и социалната политика се предлага премахване от пенсионната формула на елементи, които не отразяват приноса на осигуреното лице в пенсионната система като отпадане на Ковид добавката, която се включва след 1 юли 2022 г. в размера на всяка нова пенсия. Повишаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, разработване на механизъм за определяне на минималния и на максималния осигурителен доход, насърчаване на работодателите да наемат на работа хора от уязвими групи, както и насърчаване на хората от уязвими групи за по-активно поведение на пазара на труда, са също сред предложенията на ведомството в анализа от 2024 г.

Включване на пенсиите, несвързани с трудова дейност, в системата за социално подпомагане, както и премахване на тавана на пенсиите, са сред предложенията на МТСП.

Прогнозите показват, че и в средносрочен, и в дългосрочен план при параметрите на действащото законодателство зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства, сочи извод в актюерския доклад на НОИ за 2024 г.

Демографските процеси ще са основният източник на финансова нестабилност за ДОО. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще намалява за сметка на населението над трудоспособна възраст. Очаква се до 2070 г. делът на хората на 65 и повече години да достигне до 30,8% от населението при 21,6% през 2023 г. И ако през 2023 г. на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 години) се падат 34 лица на 65 и повече години, през 2070 г. те вече ще са 55. Ще нараства и средната продължителност на живота, пише в доклада.

За ДОО застаряването на населението води до намаляване броя на хората, които правят вноски в системата, за сметка на онези, които черпят права от нея. Стойността на т. нар. „системен коефициент на зависимост“ (брой на пенсионерите с пенсия за трудова дейност на 100 осигурени лица) към момента е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 г., след което ще започне да нараства, достигайки до около 80 пенсионери на 100 осигурени лица през 2060 г., пише в доклада.

При параметрите на действащото законодателство разходите за пенсии от БВП ще нарастват и ще надхвърлят 11% през следващите няколко години. След това те започват слабо да намаляват, но остават трайно на нива между 10 и 11% за целия прогнозен период.

По-строгите изисквания за достъп до пенсия, водещи до дългосрочно намаляване броя на пенсионерите – до 2037 г. законоустановената пенсионна възраст за най-масовата трета категория труд трябва да достигне 65 години и за мъжете, и за жените, а още през 2027 г. изискуемият осигурителен стаж да бъде 37 години за жените и 40 години за мъжете. Затова и се прогнозира, че броят на пенсионерите с пенсия за трудова дейност ще намалява, като от около 1 971 400 души през 2023 г. през 2070 г. броят им ще достигне 1 677 800 души, се отбелязва в доклада.
Прогнозите показват, че от сегашните си нива от около 55% в следващите десетилетия средната пенсия в ДОО ще замества все по-малка част от средния брутен осигурителен доход, достигайки до около 43-44%.
От осигурителния институт разглеждат две варианта за справяне със зависимостта.

Първият предвижда постепенно увеличение на осигурителните вноски към първия стълб с общо 5 пр. пункта, достигайки 19,8% през 2045 г. Другият вариант според НОИ е промяна в т. нар. швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите, което понастоящем представлява увеличение със сбора от 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени. Предложената промяна е пенсиите да се осъвременяват единствено с инфлацията.