Панагюрка уши вече 20 байрака, кумирът й е Райна Княгиня

Известната панагюрска учителка и общественичка Елисавета Георгиева извезва поредно знаме. Този път посветено на 140-годишнината от Априлското въстание. Преподавателката по география и икономика в професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в бунтовния град е известна със силния си патриотизъм и страст към изработването на байраци. След направата им обикновено ги дарява. 

За себе си Елисавета е запазила само везан колан и голямо пано, с което е украсила дома си. Най-новото знаме ще замине за Старосел, родното село на нейния прадядо. Прави го в негова чест. Разказва, че е бил обесен след султански ферман. Георгиева работи и над изработката на завеса за царски порти, посветена на Георги Бенковски и всички, дали живота си за свободата. След като стане готова, ще краси църквата в Оборище. Тя избира царствената завеса да отиде точно в този християнски храм, защото в него Георги Бенковски заклева бунтовниците. 

Хората в селото са толкова признателни за подаръка, че сами решават да се включат като осигурят материалите за изработката. Дарението ще бъде направено на 2 май.

Елисавета Георгиева извезва знамена от 10 години

Оттогава е направила 19, почти всички подарени с кауза. Първото, което изработва, е посветено на Райна Княгиня. Учителката и дейна общественичка се възхищава пред образа на именитата панагюрка и дори казва, че се е учила на родолюбие от историите за нея. Приема я за свой духовен кумир. Франция си има Жана д’Арк, а ние - Райна Княгиня, допълва с плам. 
По стечение на обстоятелствата знамето за героинята не остава в Панагюрище. То е пратено на гимназията в Болград, кръстена на Георги Сава Раковски, основен дарител на която е панагюрецът Сава Радулов. Той е и неин пръв директор. Заради заслугите му предстои да се изгради негов паметник във Варна. 

Първото знаме, което извезва в чест на Априлското въстание, е по повод 130-годишнината му. То е специален подарък за детска градина “Брезичка”. 

Правила е байрак и за Васил Левски. Него дарила на карловци

 - жителите на родния град на Апостола. Това за хан Кубрат пък краси едноименния музей в Малая Перещепина в Украйна. Извезала е знаме и за Одринската епопея, по повод 100 години от Балканската война. Подарила го е на град Одрин. За там е изработила и завеси за царски двери. Намират се в църквата “Свети Георги Победоносец”. Направила е този жест в чест на дядо си Тодор Замярков от Поибрене. Дядо ми е бил хвърлен в общ гроб и спасен от турски пленник, който видял, че е жив, и му помогнал да стигне до лазарета в Одринската болница, обяснява Георгиева. Бащата на дядо Тодор - Ганчо Тодоров Замярков, е бил в Хвърковатата чета на Бенковски. 

Преди години знаме на Елисавета отпътувало и за Истанбул

Дарила го на желязната църква “Свети Стефан”. По-късно прави и завеси, които изобразяват подвига на Самуиловите войници. Подарени са на храма “Свети Наум” в Охрид. 
За направата на байраци Георгиева използва зелен или червен сатен, върху който после извезва златни букви. Има варианти, в които слага и от двата цвята. Казва, че не копира стари модели на знамена, а ги прави, както сама си ги представя, че трябва да изглеждат. Понякога дори сънува модели. За знамената, посветени на Христо Ботев и Васил Левски, използва червен сатен, защото казва, че най отиват на пламенните им натури.

Освен знамена и завеси Георгиева извезва и икони. Тази на Свети Георги била подарена на Здравчо Здравчев, правнук на Райна Княгиня, за 160 години от нейното рождение. Иконата с образите на просветителите Кирил и Методий е посветила на вестник “Роден край”, който се издава в Украйна.