С чисто сърце и ентусиазъм, с вяра в бъдещето и доброто, в справедливостта на утрешното общество, от младини до днес той отстоява каузи, в които мнозина се клеха, а после низвергнаха и ги захвърлиха в калта. Мислех, че като пенсионер, на тия години отдавна вече е спрял активната си дейност. Но не - намирам го в БАС на “Позитано”, където ръководи самоотвержено и отново без пари културномасовата дейност на клубовете в 23 области, а били 3, когато почнал!
- Стойне, преди шест години ми разказа, че едва 17-годишен си станал доброволно бригадир на Хаинбоаз. С днешна дата, в условията на капитализма, не съжаляваш ли, че си работил за нищо, само за чест и слава, без пукнат лев? Откъде тръгва този пословичен алтруизъм?
- Роден съм на 31 март 1930 г. в с. Тополница, Дупнишка община, Кюстендилска област, но съм живял и в село Друган, Радомирско, та и двете села считам за родни. Мило ми е всичко, свързано с тях. Както ми е мило всичко, свързано с България. На един далечен Първи май излязохме на манифестация от всички училища, вече имаше записани младежи за бригадите в Хаинбоаз и аз, без много да се колебая, от строя на гимназията прескочих в другия строй, на бригадирите, и тръгнах с тях. От манифестацията - направо на гарата, в конски вагони и хоп - в Гурково, оттам с камиони в планината по черен път, скалист, та близо до Синята скала, там казаха, това е Трети софийски лагер. В едни бараки, дървени, от леска изплетени, неизмазани, с нарове, застлахме папрат вместо дюшеци, завивахме се с одеяла и шинели, беше студено, изкарахме два месеца. Там правихме петметровия мост, после го нарекоха Димитровия мост. Сетне отидох бригадир на язовира “Паничище”, по пътя Сапарева баня - Паничище. Така изкарах четири смени като бригадир на безплатен труд. Знаех още като тръгвах, че ще работя без пари. Но следвоенна България беше опустошена, хората нямаше какво да ядат, та за какви пари да говорим? Трябваше да помогнем на родината си. И ние помогнахме както можем. А сега слушам лъжи. Че насила били карали младежите да ходят на бригади, че ги изнудвали, което е пълна лъжа! Стотици хиляди младежи дадоха своя труд доброволно за изграждането на републиката! Без пари, в мизерия, с по черпак боб или булгур, или паприкаш, при това с песен на уста! Направихме проходи, построихме десетки шосета, жп линии, язовири над 300... За месеци, а не за години и със свръхмодерна техника!
- Вярно ли е, че и цигани са били бригадири?
- Абсолютно е вярно! На Хаинбоаз работеха съвестно и цигани бригадири. Тия хора трудно се поддаваха на организация, на постоянен труд, ама ако намериш път към тях, вършат всичко. Това е впрочем едно от предложенията ми, които искам да направя на премиера Борисов, затова спешно искам среща с него, сигурен съм, че ще се вслуша.
- Какви са основните ти предложения?
- За да има спокойствие в страната, трябва да се върнат доброволните отряди, не в онзи социалистически смисъл, но да се организират по области такива граждански сдружения от по 500 души за всяка област, които да съдействат на полицията за осигуряване на реда и сигурността. Убеден съм, че резултатът ще е налице! А като споменахме за циганите, нека да кажа и за второто си предложение. При социализма, добър-лош, но факт, циганите имаха образование и квалификация и не бяха клошари, нямаше такава престъпност, в която ромите са основният контингент, а всички работеха! Имаше и трудова повинност, в строителните войски те получаваха нужната квалификация, за да си осигурят препитанието по честен и достоен начин. И го правеха! Бойко Борисов е работил с Тодор Живков, научил е много неща от него, може да намери начин не да възстанови строителни войски, но в подходяща форма да реши този проблем. Когато се срещнем, ще му кажа как аз го виждам. И още много неща имам да му кажа, той е чудесен, вслушва се в добрия съвет, отворен е за предложения... Аз вярвам в него!
- Създал си футболния отбор на село Друган, разкажи за него...
- Живях в Друган при баба си до завършване на прогимназията. Занесох от дома една топка и така почнахме с футбола - “Ботев”-Друган беше футболният ни отбор. А в сегашно време видях да пустее игрище хубаво, паламида над човешки бой, а за младежите от село Владимир, където съм бил, се носи славата, че са републикански първенци по употреба на алкохол. Отидох преди няколко години на един събор в Друган. (Друган беше едно село с Владимир, Старо село и Опал. Сега Друган си остана Друган, а Владимир е отделно и т.н.) Та отидох при кмета на Владимир и му казвам - дай да направим събор, той се двоуми, не можело, пари нямало, две десетилетия събор не правили, не знам какво. Абе, може, казвам, как да не може!
Много футболни отбори е създал Стойчо Димитров - един от тях е в Друган.
И отидохме при кмета на Друган, след това на Радомир, там ни дадоха пари за музика, камион за почистването на боклука, за три дни изчистихме селото, мобилизираха се всички, младежите окосиха тревата и изчистиха игрището, очертаха, нагласиха и за един ден си направиха футболна среща, и съборът стана, и всичко... Като видях всичко това, вече накарах кмета да напише писмо, занесох го при Весела Лечева, Стефка Костадинова, Боби Михайлов, оттук-оттам, зор, но успях - взех три екипа, десет футболни топки, Емил Данчев, който продаде Бербатов, ме среща угрижен и пита може ли да помогне с нещо, разказах му и той казва, давам ти 600 лв. Аз викам - пари не искам, искам две футболни мрежи да ми купиш и топки, ако може, той обаче прати служителка, даде парите и купиха каквото трябва. Едно от момчетата, внук на футболист, каза, че има строителна фирма и ще направи вратите. И ги направи. И ето: във Владимир днес хората спортуват, организирано, картотекирали са се в Перник юридически, това е ФК “Ураган”, имат президент, имат си всичко, ходят по срещи, а най-важното е, че младежите вече не киснат в кръчмата!
- А как ти хрумна да организираш възстановяването на черквата в Тополница?
- Видях един ден, че черквата е построена през 1856 г. Това значи през турско робство, когато не са ни позволявали ни турци, ни гърци да имаме черква над метър от земята. А нашата - 20 м дълга, десет висока, десет широка, но... руина, ерозирала, занемарена, камбанарията паднала. И отидох в черквата на Женския пазар, срещнах се със свещеника, разказах му. Казвам му: Отче, аз съм атеист, комунист и бивш офицер, обаче ми е мъка за селската черква и идвам да ми помогнете. И му разказвам как съм замислил възстановяването й, но няма пари. Искам да честваме 160 години от построяването й. И той отвори чекмеджето, извади 300 лв. и ми ги подаде. Питам мога ли да ползвам телефона, звъня на тогавашния кмет Анани Ангарев и му викам: Анани, вземай печата в джоба и идвай с влака, чакам те да си получиш тристата лева, да дадеш документ. После отидох в строителна фирма, оттам издействах 200 лв., с документ, първо ме изгони собственикът, после размисли и даде пари, и така събрах поред 4000 лв. И кметът пита какво да прави парите. Викам, вземаш каса бира и сирене и от безработните набираш работници за строежа. Взе 15 души и изчистиха змиярника, майсторът зидар иззида камбанарията, Георги Недялков направи железния кръст и портата, докара мост на реката, събраха се 80 души бригада от селото, цимент дадоха, направиха стълбище високо и широко и т.н. Изографисаха черквата и от войнството дадоха 400 лв. за честването и т.н. Та какво значело няма пари, не може, когато има воля и желание да се направи добро? Нищо не значи. Всичко може!
- Имате ли други планове сега?
- Като гледам как всичко се руши с лека ръка из цялата страна, имам още много работа за вършене. Живот и здраве, каквото мога, ще го свърша, а другото...
