Паралелите с Божия син обаче не спрели дотук. Защото за дрехите на белобрадия праведник са разиграла библейска драма. Очевидците разказвали как всеки искал да си остави за спомен нещо от Дънов. Настанала люта битка. Считало се, че неговите дрехи крият неземна благодат да лекуват, защитават човека от неволи и да му помагат в житейските дела досущ като свети мощи.
„Още докато приготвяли тялото на Учителя за церемонията, дрехите изчезнали“, твърди Иван Харалампиев от Варна, второ поколение последовател на Бялото братство. Той разказа, че дядо му навремето е пътувал цяла нощ с трена за погребението. Когато отишъл, Дънов бил положен само в чисто нови бели одежди, „подобни на кимоно“, с бели обувки, а от дясната му страна стояла неговата библия. Това, което се коментирало сред хората, е, че дрехите на покойника са разиграни чрез жребий между последователите. „Навремето римските войници са хвърляли жребий за дрехите на Христа. По същия начин тогава Братският съвет е разиграл дрехите на Учителя“, разкри Харалампиев. По думите му още ценни реликви са изчезнали някъде. Между тях е бил и един бастун. “Ванга навремето е намекнала, че в него е имало голяма тайна“, загатна още варналията.
Поклонници от цялата страна се стекли, за да се сбогуват с висшия духовен адепт
Второто чудо
Според смъртния акт основателят на Бялото братство угаснал на 27 декември 1944 г., в 6:45 сутринта. Комунистите бързали да потулят тялото на българина, за да избегнат бъдещ култ към неговата личност и дело. В последния момент се намесил комунистическият вожд Георги Димитров, който тогава се намира в Москва. Малко по-рано д-р Иван Жеков му изпраща телеграма с искане тялото на Дънов да бъде погребано както подобава, но не в софийските гробища, а на поляните в местността Изгрева, гдето Учителя чете много от беседите си. Заради лютата зима по онова време в Украйна и Румъния телеграфната връзка е прекъсната. Тогава се случва второто голямо чудо. Само за секунди съобщителната линия се възстановява, колкото по нея да изтече отговорът на Георги Димитров. Той е положителен.
Поклонници
Мълвата за смъртта на Петър Дънов се разнесла и в следващите три дни до 30 декември влаковете се пукали по шевовете, за да докарат в София всички, желаещи да се сбогуват с висшия духовен адепт. Междувременно сред неговите най-близки сподвижници тръгнала дискусията къде да бъде положено тялото му, което вече било неофициално обявено за нетленно. Трудността идвала оттам, че Дънов се споминал ненадейно след скоротечна пневмония в село Мърчаево (разположено в полите на Витоша - б.а.). Той така и не оставил инструкции къде с точност да бъде неговият гроб. Накрая надделяло мнението гробът да бъде в местността Изгрева до една чудно красива лозница, чиято компания приживе Дънов много обичал.
Какво е Изгрев
През 1921 г. Петър Дънов за първи път извел своите ученици в най-високата точка на софийската котловина и й дал „соларното име“ Изгрев. Днес местността е известна като „Изток” - тузарски квартал с изключително високи цени на имотите. Навремето обаче всичко там било гола поляна, върху която дъновистите безгрижно играели своя ритуален танц Паневритмия под лъчите на слънчевия Логос.
Постепенно последователите започнали да се заселват по околните поляни. Те купували земи, строяли дървени къщурки, формирайки нещо като малък духовен оазис в покрайнините на българската столица. През 1927 г. по проект на архитекта Руси Николов е построен хубав салон, в който Дънов чете своите беседи до края на земния си път през 1944 г. В този салон той е положен за последно сбогом с българския народ.
Всемирният учител
На самото поклонение атмосферата била доста тягостна. Хората на малки групи идвали да поседят край тялото на родения във варненското село Хадърча мъдрец. В нощта срещу погребението паднал чудно пухкав сняг. На самия ден неделя пък небето се избистрило, а слънцето засияло необичайно ярко. Много от хората разчели това като поредното чудо – добра поличба за светостта на бездиханния им патрон. Процесията към дупката в земята вървяла с пентаграм отпред, а не се с кръст. Този факт, с право или не, възмутил част от присъстващите. Гробарите започнали да засипват с пръст ковчега. Накрая отгоре била поставена табела, която гласяла следното: „Тук е местото, гдето е тялото на Всемирния учител на Любовта Петъръ Дъновъ“.
Около 25 минути от оформянето на малката могила от пръст отдолу се чул страшен тътен. Едни отдават това на свличане на пласт върху дървената подпорна стена, изградена набързо. Нейната цел била да запази тялото на Дънов в нещо като въздушен джоб за идните поколения. Според мнението на други обаче гърмът бил необичайно силен, придружен със сноп светлина. Изводът гласял, че източникът на това е едно дългочакано паранормално явление - възкресение чрез дематериализация. Така тялото на феноменалния българин с небесно име Беинса Дуно се е телепортирало в посока на висшите селения. Всъщност мнозина очаквали това да се случи още на поклонението. Затова смъртта му буквално е наречена „заминаване“.
„Ако днес гробът му бъде отворен, ще се докаже, че той е празен“, вярват много от следовниците на Бялото братство. След това се разказвали чудни истории. Някои видели кълба от ярка светлина да се реят над мястото в нощта срещу понеделник, 31 януари.
