В сивата утрин на 26 май 1828 г. на площада на Нюрнберг се появява нещо, което прилича повече на привидение, отколкото на човек. Млад мъж, с неестествено бледа кожа и празен, изпълнен със страх поглед, стои насред улицата. Дрехите му са странно груби, като че ли излезли от друго време, а походката му – несигурна, сякаш никога не е стъпвал по неравните павета на този свят.
Той държи в ръцете си сгънат лист, изписан със странен, трудно разбираем почерк. В него се споменава, че момчето се казва Каспар Хаузер, но нищо повече – нито произход, нито кои са родителите му, нито как е стигнал дотук. Младият човек почти не говори, а когато го питат кой е, отговаря със слаб, детински глас: „Искам да бъда кавалерист, както беше баща ми“. Очите му, замъглени и неразбиращи, не издават нищо.
Скоро градските власти го приютяват, а кметът Фридрих фон Фуербах и лекарят Йохан Бикнер започват да го изучават. Оказва се, че Каспар има умствения капацитет на дете и не познава най-обикновени предмети. Когато вижда огън, се стряска панически. Не разпознава храна освен черен хляб и вода. Тялото му носи белези от дългогодишна изолация – слаби мускули, чувствителна кожа и очи, които не понасят силна светлина.
Историята, която започва да разказва, е ужасяваща. Той бил държан в малка, тъмна килия, където не можел да вижда нищо освен мътната сянка на ръцете си. Хранели го с вода и хляб, оставени до него, докато спял. Никога не е виждал лицето на баща си, но го чувал, докато свири.
Но кой и защо би държал дете в такъв плен? Бързо се разпространява слухът, че Каспар е с аристократично потекло – принц, може би наследник на престола, когото някой е искал да заличи от историята. Загадката се заплита още повече, когато няколко години по-късно, на 14 декември 1833 г., Каспар е открит окървавен в парк в град Ансбах. Слабите му пръсти стискат бележка, написана на неразбираем език. Той шепне само една дума, преди да издъхне: „Mann“ – „мъж“.
На гроба му е гравиран следният надпис: „Тук почива Каспар Хаузер, загадка на епохата, с неизвестен произход и тайнствена смърт“.
Дали неговите мъчители най-накрая го бяха настигнали, за да го накарат да замълчи завинаги?
И дали юношата е бил наследник на Баденския херцог? Тези въпроси по онова време занимават цяла Европа.
Според една от теориите от гробницата на Баденските херцози в Пфорцхайм незнайно кога изчезват два детски саркофага. В един от тях лежат тленните останки на законния престолонаследник, починал няколко дни след раждането си през 1812 г. Според най-популярната версия в този саркофаг всъщност е погребано друго бебе, умряло при раждането, а истинският престолонаследник бил отстранен и скрит, държан в тъмница и без връзка със света до 16-годишната си възраст, за да освободи пътя към престола на един незаконно роден син. Вероятно този 16-годишен, объркан юноша се появява в Нюрнберг през 1828 г. под името Каспар Хаузер. А когато слуховете за благородния му произход стават прекалено опасни за херцога, Каспар е убит от неизвестен човек. Така поне смятат привържениците на популярната теория.
Все още няма коментари