Когато в парламента бе събран елитът на държавата

Всички партии редят листи. Това е нещо като телевизионно шоу с кандидати за голямата награда, а тя е място в парламента. В различните партии има различни критерии и различни процедури. Едни разчитат на партийните редици и апаратчици, други на известни в обществото личности. Едни поставят като задължително условие партийната дисциплина, а други търсят креативни идеи и повече вагони книги.

За съжаление, качеството на народните представители с всяко Народно събрание пада все повече. С носталгия си спомняме Великото народно събрание, където беше събран елитът на държавата – академици, писатели, поети, учени и т. н. Сега имаме народни представители, които трудно говорят български, а за други езици повечето си мечтаят.щ

Мантрата „млади хора“ невинаги е точна. Народиха се нови „комсомолци“, които искат да използват политиката като социален асансьор и да скочат в парламента, без да имат никаква професионална кариера. Там те ще решават бъдещето на образованието и здравеопазването, без да са работили нито ден в болница или университет. Имаме и „деца на лейтенант Шмит“, които разчитат на името на баща си и неговата кариера.

Трудна работа е да отсееш „житото от плявата“?! Партиите трябва да разберат, че последния кастинг го правят избирателите. Освен за програми и политически мантри хората гласуват за личности. Ще има изненади в нощта на изборите – това ви го гарантирам. Проблемът е, че двойкаджиите ги пращат на втори изпит, а на нас ни писна да гласуваме.
 
Александър Константинов