Прецедентът с „жълтопаветника“ Гюров  

Служебните правителства в България са административно продължение на редовния кабинет. Административно. При това след промените в конституцията, които дължим на жълтопаветните гении на правната мисъл, чрез които президентът получи неоценимата възможност да е освободен от отговорност за техните действия. Остана само някаква призрачна възможност да избира кандидата за премиер и чрез него състава на тези правителства от списък с лица. Да припомня – хората в този списък са назначени с одобрението на парламента. Така хем президентът е отговорен, хем може да прехвърля топката на отговорността върху политиците. Истината е, че всеки политик, който се крие зад такива фалшиви пасове, губи. Но президентът Йотова е в правото си да се скрие зад недомислиците на народните представители. Тези, които за пореден път ще избираме на 19 април и още на 20 април ще снемем всяка отговорност и от себе си за кого сме гласували. Така че, скъпи читатели, и ние сме част от политическата безотговорност, която се разширява неимоверно с всяко следващо служебно правителство.

Не мога да не отбележа, че настоящият служебен премиер е особен случай, в някакъв смисъл уникален за всяка демократична практика, на нелегитимно-легитимен министър-председател. Назначен легитимно – формално няма решение, потвърдено от съда, дали наистина заема поста, до който не е допуснат от БНБ. От друга страна, въпрос е дали и един ден е бил подуправител на БНБ, но решението на парламента да бъде излъчен за подуправител на БНБ е това, което дава право на президента да го номинира за служебен премиер. Така че категорично можем да кажем, че това е премиер на хартия. Това е документална легитимност поне до момента, в който ще има решение на съдебните органи, което да каже легитимен ли е или не е този човек на поста подуправител и оттам спазена ли е конституцията от президента.

От гледна точка на закона и морала в политиката, защото политиците се оценяват и функционират не само по писаните закони, но и по моралната допустимост, която е решение на обществото, с Гюров има проблем. Проблем, който е прецедент за България. Прецедент, по който ще се изказва европейски съдебен орган. Има докладващ. За широката публика да обясня – докладчиците в подобни международни органи имат функцията да подготвят всички аргументи за и против вземането на решение, да гарантират коректността на документите, на текстовете, на основата на които ще се взема това решение, да представят позициите на страните в конфликта – в случая БНБ и Гюров. Те нямат функции по представяне на решение, както се тълкува както от противниците на Гюров, така и от него самия в позицията му, че съдът ще реши в негова полза. Как да е вярно това, когато запитването е дали са спазени българските закони и докладващият това каза – спазени са, т. е. БНБ ги е спазила в своето решение спрямо Гюров. Което би трябвало да го е лишило на практика от възможността да е в списъка с потенциални кандидати за министър-председатели. И пак да припомня – всичко това е поради решението на Гюров да не спази законите на Република България, което е основанието за решението на БНБ.

Какви са следствията от риска Гюров да се окаже нелегитимен и съответно документалната му легитимност, за която вече говорихме, да се окаже противозаконна. По-точно противоконституционна. Първо, за Гюров практически няма последствия. Това е човек, взел власт чрез назначение. Най-висшата изпълнителна власт. Неоторизиран от никого да се разпорежда с нея, както си реши. Пардон, както той смята, че му говорят вселенските сили на заемащ правилното място в историята, мястото на доброто. Защо да не прави каквото си реши, както и да се гордее с това, че неговите министри правят каквото той им каже? От политическа гледна точка следва да предположим, че Гюров носи цялата политическа отговорност за взетите решения и направеното от това служебно правителство. Но от гледната точка на практиката никаква отговорност няма да понесе. Просто ще запише в биографията си след професионалния опит на голф полето подуправител на БНБ и министър-председател на държава членка на ЕС. И отворена е вратата към кариерен ръст и отлично заплатени безотговорни позиции в разни там европейски органи и институции, а защо не и световни.

Второ, за политическата сила, която го излъчи за подуправител – ПП-ДБ, електорална щета няма да има. Първо, чрез Гюров те си имат тяхното МВР за изборите, както си мечтаеха от онзи запис. Второ, проверката на истинността на изборните резултати също е под контрол чрез областните управители. Е, остава им Сарафов, пообъркаха се неща с поставянето на техен главен прокурор, но толкова си може техният изключителен професионалист в Министерството на правосъдието. Избирателите ще подкрепят техните момчета, които се славят с добрите си намерения и висок професионализъм в политиката не по делата им, нито по думите им, а защото са в живота като тях – смятат, че трябва да получават всичко именно те, да бъдат слушани, уважавани и да имат властта именно те. И се гордеят с онези, които го правят в политиката – това, което те мразят, че не могат да направят в живота. И разчитат на тях да станат нещо, защото са се убедили, че не издържат конкуренцията нито в България, нито в чужбина с онези, негодните и нищожни хорица, които не мислят като тях и им пречат да получат от живота онова, което те искат.

Президентът Йотова също няма да пострада и ще си довърши мандата. Освен ако не се кандидатира за президент есента. Тогава ще се налага цяла кампания да се оправдава за Гюров и неговите действия. Например за „пропуска“, който ще се опитам да поправя в този момент: предлагам на вниманието на премиера, който е убеден, че е на правилната страна на историята, да нареди на министъра на образованието да не се тутка и да включи в изучаването на чужди езици и македонския. Първо, отдавна сме го признали. Второ, македонците с български паспорти са повече от украинците в България и не може да страдат от двойни стандарти. А кметът на София да дари от собствените си пари, които сега няма на кого да дарява, две сгради – едната за украинско школо, а другата за македонско. За да докажем на света колко мразим Путин и колко обичаме ЕС.