Хората във Враца и региона наричат Кървавата скала край Враца още Великината кръв и Кървав камък. Тя се намира на отвесните стени на живописния проход Вратцата.
За това място съществуват много легенди, но най-разпространената е свързана с турското нашествие и местен войвода – защитник на града. Когато юнаците му паднали под турския ятаган, той убил едничката си щерка на най-стръмната скала, за да я спаси от поругаване и робия, а след това убил и себе си. И днес кръвта на невинната девойка може да се види, казват местни хора – червено обагрената скала се забелязва отдалече.
Друго страховито предание, описано в „Топонимията на Природен парк „Врачански Балкан“, ни връща още по-назад във вековете – във времето на византийския император Василий, когато българското царство паднало под гръцка власт. Тогавашната укрепена твърдина Търново, както и някои градища в равнината и повечето планински селища още не били покорени. Сред тях бил и град Враца. По това време врачански войвода бил Раден.
Като видял общата беда, за да опази разположения на открито място град Враца, дръпнал се зад прохода на теснините при Вратцата, в крепостта Згориград, и там юнашки се отбранявал и отблъсквал всички нападения. След много кръвопролитни опити гърците видели, че заради сгодното местоположение и юначеството на българите, които се затворили в крепостта, както и заради умението и хитростта на войводата не ще могат да превземат града. Уплашили се византийците, че бойците на Раден ще нападнат някой ден техен лагер, та затова решили да употребят хитрост.
Синът на гръцкия пълководец, жаден за слава, бил твърде вещ в българския език. Наумил си да се преоблече като български селянин от този край и да се вмъкне в Згориградската крепост, та да погуби, когато му падне сгода, юначния Раден. Както помислил, тъй и успял да се вмъкне в крепостта. Представил се за син на друг български войвода, чийто град вече бил завзет от гърците. Разказал, че бил учил в Цариград и като разбрал, че отечеството му гине, побързал да се притече на помощ на баща си, ала закъснял. Но успял да се добере до единствения юначен войвода, който още надвива над гърците, и затова дошъл при него да помага, колкото може и знае.
Раден познавал добре войводата, за чийто син се представил гъркът, и затова го приел с радост и голяма почит. Шпионинът усетил, че ще съумее лесно да отрови войводата и да разпръсне войниците му. Усещал лесната победа, ала зачакал най-сгодното време.
Раден войвода имал красива дъщеря – Велика. Тя харесала гърка и се влюбила в него. Раден не подозирал нищо лошо в поведението на дъщеря си, уважавал много прочутия род, от който се представял гърка, и бил безкрайно доволен от гостенина си. Но по някое време негови верни съгледвачи заловили писмо и разбрали кой всъщност е дошлият мъж и защо е в крепостта им. Дали писмото на Раден войвода, а той бил безмерно огорчен от коварната измама. Забушувала неспокойната му кръв. Намерил чужденеца заедно с Велика над Вратцата, откъдето ѝ показвал разположението на гръцкия стан в полето и гръцката стража, готова да ги приеме. Войниците, които вървели с войводата, се нахвърлили върху гърка, а Раден хванал дъщеря си за косата и казал:
– Умри, проклета дъще! Комуто не е мил родът му и отечеството на баща му, той не е достоен да гледа слънцето – и с един замах отсякъл главата ѝ.
Уплашеният грък стоял вързан пред него, но войводата замахнал с меча си, разсякъл въжето и го оставил свободен с думите:
– Иди и речи на баща си да бъде готов, утре с моите юначни сватове ще му дойда на кървава сватба!
На другия ден Раден повел смелата си дружина към полето, където в кръвопролитно сражение убил виновника за смъртта на любимата си единствена дъщеря и сам паднал убит.
Все още няма коментари