На пръв поглед малкото норвежко градче Флaм е като извадено от пощенска картичка – обгърнато от величествени фиорди, с дървени къщи в скандинавски стил и тишина, нарушавана единствено от преминаващите туристически влакове. Но отвъд картината на идилия и спокойствие, в сенките на близката планинска долина, се разказва за едно място, което местните избягват дори и по пладне – каменна сграда с черен покрив, скрита в гората, известна сред местните като Храмът на Сатаната. И все повече хора говорят за неща, които са видели и чули и които не могат да си обяснят.
Всичко започва с мистериозното изчезване на 18-годишния турист Матиас Сундстрьом през юни 2019 г. Момчето, пристигнало с приятели от Швеция, решава да направи сам разходка по планинската пътека край водопада Брейкефосен. Камерите от близката железопътна спирка го засичат около 17:20 часа, след което следите му се губят. Полицията организира мащабна издирвателна акция, включително с хеликоптери и термокамери. Младежът така и не е открит. Единственото, което е намерено, е неговата раница – захвърлена до необозначен горски път, водещ към долината под планината Рамберг.
В продължение на месеци случаят остава неразрешен. Но през пролетта на следващата година в местното полицейско управление постъпва сигнал от анонимен подател, твърдящ, че знае къде е бил отведен Матиас. В записа, който се пази до днес под засекретен архивен номер, гласът казва: „Те го взеха. Отведоха го в храма. Ритуалът се провали. Те се опитаха да го върнат обратно, но не можаха. Сега мястото е прокълнато“. В следващите седмици няколко доброволци, участвали в предишното издирване, съобщават за странни символи, издълбани в скалите около горската зона, където раницата бе намерена. Символите, след консултация с университетски изследователи от Осло, се оказват почти идентични с езици от прастарите нордически култове, считани за изчезнали след християнизацията на Скандинавия.
Журналистическо разследване на малка независима медия в Берген стига до бивш строител, участвал в реновирането на частен имот в същия район през 2007 г. Той разказва, че навътре в гората, на около 40 минути пеша от последния маркиран туристически маршрут, се намира сграда от черен камък, без прозорци, с тежка желязна врата и странни релефи по фасадата. Вътре той така и не бил допуснат, но чул от местен надзорник, че помещението се използва за „частни духовни събития“, организирани от религиозна група с център в Ставангер. Опитите да се проследи такава организация стигат до задънена улица.
След това в района се появяват слухове за нощни шествия, червени светлини в небето и мистични звуци на хорово пеене, идващи от планината в нощите около лятното слънцестоене. Жена, живееща в отдалечена ферма, твърди, че е виждала фигури с качулки, които преминавали през полята около полунощ, носейки факли. Тя никога не ги е доближавала, но веднъж открива черен пергамент, закрепен с клонки и изрисуван с нещо, което прилича на кръв – обърнат триъгълник с око в центъра. Символ, който съвпада с изображенията от скалите, изследвани година по-рано.
Бивш пастор от селцето Аурдал, който напуска поста си през 2016 г. след „противопоставяне с местни тъмни сили“, както сам казва, споделя, че е бил свидетел на опити за „обръщане на християнски символи“ и ритуали, участниците в които вярвали, че призовават древно езическо съзнание, прикрито под формата на Сатана. Той не дава подробности, но казва, че зловещият храм е изграден върху енергийно поле, където границата между световете се размива.
Все още няма коментари