Легендата за призрака на вълка от Вълчи камък продължава да се разказва в района на родопското село Гьоврен и до днес се приема напълно сериозно от част от местните хора. Историята е свързана с внушителната скала Вълчи камък, издигаща се на около 1650 метра надморска височина, където днес се намира и една от най-високите панорамни площадки на Балканите. Оттам се разкриват гледки към върховете на Родопите, както и към масивите на Рила и Пирин.
Според преданието още преди векове Гьоврен било сред големите населени места в планината. Местният войвода по време на турското робство изкачвал често с коня си връх Зеленото било на път към съседното село Мугла. Там се събирали войводите от околните села и обсъждали как да се пазят от нападения в онези тежки времена. Пътят му минавал през Вълчи камък. На връщане той видял глутница вълци, които се хранели върху високата скала. За да се предпази, произвел няколко изстрела. Вълците се разбягали, но останало едно малко вълче. Войводата го прибрал в селото и в продължение на две години го отглеждал като домашно животно. С времето то свикнало с хората, а и те с него.
Един ден човекът отново тръгнал към Мугла. Малката му дъщеричка си играела пред къщата. Неусетно се качила на високия дувар, с който бил заграден дворът. Вълкът, предусещайки опасността за детето, се хвърлил към него и го захапал за ръката, за да не падне. Детето даже не било наранено. Съседите видели всичко това, но разбрали погрешно действията на дивото животно. Когато войводата се прибрал, те му казали, че вълкът започнал да напада малки деца. Той се ядосал и отсякъл: „Ще го върна там, където го намерих, и ще го погубя“. С няколко четника закарали вълка на върха и го хвърлили от сакала, висока 130 метра. Прибирайки се обратно, няколко пъти чули силен вълчи вой, насочен към селото. Звярът отново се опитал да ги предупреди за опасност. 15 минути по-късно станало силно земетресение. Половината къщи се срутили. Тогава жителите на Гьоврен повярвали, че дори след смъртта си вълкът се опитал да ги спаси, предупреждавайки ги с вой за идващото природно бедствие. И нарекли това място Вълчата скала или Вълчи камък.
Вълкът загинал, но според легендата духът му останал в планината. Оттогава се вярва, че когато се чуе вой откъм скалата, това е предупреждение за бедствие.
В интернет форумите за свръхестествени явления темата периодично излиза на преден план. Потребители описват лични преживявания край Вълчи камък. „Бяхме група от петима души на площадката. Нямаше вятър, беше тихо. Изведнъж се чу продължителен вой, който не приличаше на обикновен животински звук. Всички замълчахме. След няколко дни в района имаше земен трус“, гласи един от коментарите.
Друг споделя: „Не вярвах в такива истории, но когато нощувахме в къща за гости наблизо, към полунощ се чу силен вой. Домакините казаха, че това не е първият път. За тях това е знак, че времето ще се влоши или ще се случи нещо лошо“.
Някои по-възрастни хора в Гьоврен разчитат воя като предупреждение за лична трагедия. „Баба ми винаги казваше, че ако се чуе вой от скалата, някой ще си отиде или ще има голямо нещастие. И странното е, че няколко пъти след такъв вой в селото действително имаше погребение“, пише участник във форум.
Има и по-скептични мнения. Някои обясняват звуците с ехо от вятъра или с реални диви животни, които обитават района. Други обаче настояват, че звукът е различен и че това е воят тъкмо на онзи вълк.
Все още няма коментари