Прорицателката Кортеза е българската ясновидка №1 за всички времена. Това твърдят Петър Дънов и нейният „колега“ дядо Влайчо.
Тя е родена през 1865 г. в Сливен с името Константина Стефанова. Детството ѝ е бедно и е белязано от тежък инцидент точно като на Баба Ванга. След него момичето дълго боледува. Все пак успява да се възстанови. Отказвала да се омъжи, защото предвиждала, че бракът ѝ няма да просъществува. В крайна сметка се сгодява и младоженецът умира пред олтара от сърдечен удар. Всичко това се случва пред очите ѝ.
Кортеза започва да чува гласове и да получава пророчески видения. Славата ѝ стига своя връх през 1908 г., когато бива удостоена с почетната титла „Светата пророчица Кортеза“. Из цяла България се носят легенди за точността на предсказанията ѝ, а почитта към нея е огромна. За разлика от повечето ясновидци Кортеза не е в конфликт с Църквата. Нещо повече – тя е била уважавана от много свещеници. Самата тя е убедена, че говори с ангели, със света Богородица, със самия Христос и с всички светии. Този дар ясновидката използва, за да открива лечебни извори, да напътства живите и да контактува с мъртвите. Кортеза често пътува из цяла България. Допускат я да проповядва даже и в дворовете на църквите, където събира стотици вярващи. Имало е случаи, в които на нейните проповеди са се събирали до 12 000 човека, като в Пловдив.
Запазени са свидетелства на очевидци, които описват проповедническите пътувания на сливенската Ванга из страната. „Има една Кортеза, която е от Сливен и ѝ думаха „момичето, което говори с Бога“ – това разказва в своите спомени дъновистът Пеню Ганев от поповското село Водица. – Веднъж тя минавала през Попово и оттам трябвало да отиде за Ковачевец, обаче хората от селата, които чули за нея, че говорела с мъртвите, я доведоха в нашето село. На площада в селото надойдоха много хора и си разпрягаха каруците и дадоха на конете да ядат, а пък те отидоха и се събраха в църковния двор. За Кортеза донесоха една маса, туриха един стол, тя стъпи на стола, качи се на масата и започна да говори“.
Когато слънцето започнало да преваля, ясновидката рекла: „Вече стига, сега ще отидем на гробищата“. Кортеза спирала до нечий гроб и без да погледне към надписа, казвала: „Драганка Стоянова… с такава шамия е била погребана“. Описвала каква е била приживе покойницата. А пък еди-кой си – по име ги казвала – „вашият умрял казва на някой беден човек да подадете, да направите добро“. „И всичките хора се увериха, че тя е един преводчик между живите и между мъртвите“. Това свидетелства „белият брат“ Пеню Ганев.
Кортеза имала тетрадки, които пазела под ключ. В тях били описани с изумителна точност събития като края на Втората световна война, изстрелването на първия спътник, покушението срещу Кенеди.
Едно от пророчествата ѝ е следното: „Ще дойде време, когато думите ще бъдат по-силни от оръжията. Ще говорят кутии без капаци, а хората ще чуват светлини и ще гледат звуци. Тогава разумът ще се отдалечи, но нова светлина ще го замени – светлина, родена не от слънце, а от искра вътре в човека. Тази искра ще свързва умовете по-бързо от вятъра и ще бъде наречена с име, което не съществува още. С нея човек ще пита и отговорът ще идва мигом, но ще забрави да слуша сърцето си“. Днес мнозина вярват, че тя описва интернет, изкуствения интелект и дигиталната революция.
Все още няма коментари