Лековит камък, за който се вярва, че помага при тежки болести и душевни страдания, привлича хора от цялата страна в Западните Родопи. Става дума за древното тракийско светилище Скрибина, разположено на няколко километра от село Крибул, в община Сатовча. Мястото е известно с тясната си скална арка, през която хората се провират с надеждата да оставят болестите си и да си тръгнат изцелени.
Светилището се намира в труднодостъпна, гъсто залесена местност край река Бистрица, в близост до Кара кая – Черната скала. До него се стига по пресечен планински терен, а по пътя правят впечатление многобройните чешми, изградени от хора, които твърдят, че са получили помощ и изцеление. Мястото е смятано за едно от силните енергийни полета в България и е част от древния мегалитен комплекс Градище – един от най-големите тракийски скално-култови ансамбли в Югоизточна Европа.
Според народните вярвания лекува не самият камък, а духът, пазител на светилището, наричан сайбия. Легендите го описват като голяма черна змия – стопанин на мястото, която дарява здраве на онези, които пристъпят с вяра. Ритуалите в Скрибина се извършват от посветени жени, които имат право да водят хората до светилището по наследство. Най-известната сред тях е баба Юлия Зеледелска от село Крибул. Всеки ден още преди изгрев на прага ѝ се събират хора – болни и здрави, дошли с надежда за помощ. „Аз никого не лекувам. Вярата ви лекува. Вярата и силата на камъка“, казва баба Юлия. Тя започва да води хора до Скрибина, след като самата успява да пребори тежка болест. Зарича се, че няма да върне никого и ще помага на всеки, който търси изцеление.
Ритуалът започва с обредно измиване, тъй като и водачът, и болният трябва да бъдат ритуално чисти. След това групата поема към светилището, разположено на около 3,5 километра северозападно от селото. При достигане на сакралната територия болните остават пред тесния проход между двата каменни блока. Жената влиза сама, моли се с лице към юг, почуква три пъти по скалата и изрича формула, с която „отключва“ камъка и вика сайбията.
Провирането през скалната арка се извършва един или три пъти, но никога два. Всеки носи брашно и червени конци с дължина, равна на ръста му, върху които трябва да е спал три нощи. Изкачването става по дървена стълбичка, а самото преминаване изисква лазене през тясната дупка в камъка. Някои влизат боси, за да усетят по-силно енергията на мястото. При последното провиране се хвърлят монети и се отправя молитва за здраве.
След ритуала дреха, носена по време на провирането, се завързва на дърво, което още не е „облечено“ с други дрехи – вярва се, че иначе може да се поеме чужда болест. Финалът е символично „затваряне“ на камъка чрез опалване, заменено днес с гърмежи. Напускайки мястото, човек хвърля камък зад гърба си и си тръгва, без да се обръща.
В Скрибина идват хора със заболявания, безплодни жени, родители на деца с проблеми, както и изтощени от стрес и душевна болка.
Все още няма коментари