За котките се разказват митове още от древни времена. Първи египтяните, преди 5000 години, започват да отдават почит към това животно. Тогава котката е възприемана като богиня с двойствена натура и като животно с очи, отразяващи лунните цикли на реда, безредието, хармонията и липсата на равновесие.
В митовете за ирокези от Северна Америка се говори за възрастна „жена луна“ и нейната котка Бобкат. Докато плетяла лента за глава, символизираща формата на Луната, Бобкат търпеливо й правела компания. След като станала, за да разбърка съда с качамака, котката скочила на лентата и я разплела. Според легендите котката успяла да унищожи Луната, променяйки формата й всеки месец. Циклите на Луната и тези на жената са силно свързани в този мит.
В космологията на инките от Южна Америка се говори за вътрешна земя, наречена Moon House. Според преданията в нея живее пума. Ранните обитатели на планината Анди са виждали това същество като господар на Слънцето, който гризе Луната, променяйки формата й от пълна до полумесец.
Някои индиански племена вярват, че котката седи над всички небеса. Американските индианци благоговеят пред голямата котка от гористите местности. Тя е възхвалявана в изкуството, плетенето, песните и мънистата. Местните ловци доловили в потайната котка изкусен маниер за преследване на плячката.
Някои древни текстове твърдят, че ĸoтĸитe ca cмятани зa cъщecтвa c извънзeмeн пpoизxoд преди хиляди години. Споменава се, че те ca извънзeмни, ocтaвeни нa Зeмятa ĸaтo „нaблюдaтeли“. Например в ĸoмплeĸca oт пиpaмиди в Πepy ca oтĸpити пeщepни pиcyнĸи, изoбpaзявaщи лeтящи ycтpoйcтвa, извънзeмни и живoтни, пpиличaщи нa ĸoтĸи.
В началото на зараждащата се наука в Европа котките били интересен обект на наблюдение от племената. Доста преди испанската инквизиция през XIV в. култът към котките във Франция, Германия и Британските острови бил в апогея си. Хиляди години след смъртта на Клеопатра жените в Рейн тайно се срещали в горите и отдавали почит на котките за плодовитост, любов и късмет.
Все още няма коментари