Изгубените селища на река Сейнт Лорънс

През 1954 г. САЩ и Канада съвместно стартират масиран инженерен проект, който включва създаването на 600-километров плавателен канал, който ще позволи на товарните кораби, кръстосващи Атлантическия океан, да получат достъп до вътрешните пристанища, разположени на Великите езера на Северна Америка. Амбициозната задача има и друга цел - да се осигури така необходимата хидроелектрическа енергия на региона.

След четири години строителство, проектът Saint Lawrence Seaway – кръстен на река Сейнт Лорънс, която тече от езерото Онтарио до Атлантическия океан, е готов. На 1 юли 1958 г. шлюзове, които задържат водата по време на строителството, излизат от строя, и една малка група от крайречните съобщества в канадската провинция Онтарио, близо до Корнуол, изчезва под вълните на езерото Сейнт Лорънс. Тази група от девет села днес са известни като Изгубените селища.

Те са създадени в края на 18 век от лоялисти - американски колонисти, които остават верни на Британската корона по време на Американската война за независимост. След поражението на каузата им, хиляди от тях бягат в други части на Британската империя, включително и в днешна Канада. По време на строителството на Saint Lawrence Seaway Изгубените села са населени предимно от потомци на лоялистите. Наводненията унищожават повече от 8000 хектара обработваема земя и овощни градини, разселени са 6500 души. Те са преместени в две нови общности, наречени Long Sault и Ingleside.

Петстотин сгради са преместени, а безброй други домове, училища и бизнеси са разрушени. Железопътните линии и магистралите също трябва да бъдат преместени извън зоната на наводнението. Много от тези пътища остават видими под водите и до днес. През 1977 г. се създава Историческо дружество на загубените селища с мисията да образова обществото за загубата на общностите, които в миналото са съществували по течението на река Сейнт Лорънс. Има и музей, в който се съхраняват артефакти, спасени от потопените села, пише Профит.