Защо при социализма имаше кино и естрада, а сега не    

От известно време гледам новите български филми по телевизията – пенсията не ми стига, за да отида на кино, и се питам какво се случи. Не мога да догледам нито един от тях. При социализма се създаваха шедьоври като „Осъдени души”, „Тютюн”, „Време разделно”, „Мера според мера”, „Крадецът на праскови”, „Оркестър без име” и още много незабравими филми, които поколения българи винаги ще помним. Как навремето въпреки цензурата се правеха образци, имаше талантливи сценаристи и режисьори. А сега филмите са скучни, псевдофилософски, сюжетите не грабват публиката, няма интересни истории. Даже и актьорите не се справят много добре и затова няма нова голяма кинозвезда сред младите артисти. И сигурна съм, че въпросът не опира само до малкото пари за култура.

Нито литературата, нито киното успяха да родят онези образци от така обругаваното близко минало. Тогава грижата на държавата за изкуството, макар и част от мащабната пропагандна дейност, бе огромна. А пък цензурата провокираше и развихряше творческото въображение на авторите. Те използваха езоповия език и така се раждаха силни и високохудожествени произведения.

Цените на книгите и билетите за театър при социализма бяха много по-ниски и бяха достъпни за всички. Как сега един пенсионер може да си позволи да даде 20 лева за хубава книга или 10 лв. за билет за театър.

По онова време нямаше интернет и джиесеми, с които днес хората затъпяват, и отделяхме много повече време за култура.

Преди Десети ноември имахме и естрада, и то каква. Днешните песни на младежи, наричани звезди, нямат елементарна мелодия и са само дразнител за ухото. За носталгията по хубавата естрада говорят препълнените зали на всеки юбилеен концерт на певци като Лили Иванова, Орлин Горанов, Богдана Карадочева, дует „Ритон” и много други.