Запознах се с Елисавета Багряна на летен лагер през 60-те  

Мой скъп спомен от началото но 60-те години е една незабравима среща с поетесата Елисавета Багряна, състояла се в най-ранната ми детска възраст. От детската градина, която посещавах, намираща се на малката уличка „Мизия“ в столичния квартал около ул. “Иван-Асен II“, ни изпратиха на летен лагер в Панчарево. Спяхме и се хранехме в дървени бараки, оградени отвсякъде с висока ограда, така че бяхме в пълна безопасност. Лагерът се намираше срещу самото езеро, от което ни делеше шосето, което и до днес съществува. Много често седяхме и гледахме водата и лодките по нея.

Един следобед по отсрещния тротоар вървеше една жена. Учителката се загледа в нея и ни каза, че това е поетесата Елисавета Багряна. Познавахме я от стиховете ѝ, които ни четяха в часовете за занимания. Типично по детски реагирахме бурно и започнахме да викаме: Другарката Багряна, другарката Багряна! Поетесата се  разсмя и ни махна с ръка. Всички деца скочихме, залепихме се на оградата. Тя се спря, пресече улицата и дойде при нас. Заговори ни, а ние се надпреварвахме да ѝ отговаряме.
Това е спомен, който се е запаметил в съзнанието ми, цял живот съм запомнил усмихнатото лице и мекия глас на голямата българска поетеса. Днес си мисля, че тогава сме били 5-6-годишни, но вече сме знаели имената на Багряна, на Асен Босев, на Калина Малина, Ран Босилек, Каралийчев и други детски поети и писатели. А днес има български абитуриенти, които трудно могат да изредят имената на няколко български творци и най-известните им заглавия.
 
Александър Николов, София