За престижа на сватбата се съдело по броя на файтоните

Стара София имала оригинални нрави - това се отнасяло особено до суетнята около сватбите на чедата на по-издигнатите люде. Тук особена роля са играли файтоните (нима сега е по-различно с луксозните автомобили?). Колкото по-голям брой возила са ангажирани, толкова сватбарите са повече уважавани. 

Една от най-пищните сватби е на още ненавършилата 16 години хубавица Евгения Бончева. Тя била дъщеря на един от видните столични граждани, който държи обущарница на реномираната Сунгурлар чаршия. Жених на кундурджийската щерка е единственият дипломиран зъболекар в София – д-р Елмазов.

Та, да си дойдем на думата за возилата - младоженците се качват в ландо и се движат най-отпред. Зад тях следва цяла кавалкада от файтони – в първия естествено са кумът и кумата. След официалните сватбари следват файтоните на роднини, сватове, познати и приятели на двете семейства.

Това е златен късмет за файтонджиите – ангажимент за целия ден, че понякога и за през нощта. Кочияшите от онова време не познават ограниченията на “сегашните водачи на моторни превозни средства”. Заедно със сватбарите те добре си хапват и пийват на пищната празнична трапеза, без да изпитват страха на днешните автомобилисти, че ще катастрофират.

Накрая на писанието заради пикантерията ще припомним, че г-жа Елмазова по-късно се прочува като проспериращата писателка Евгения Марс. И не толкова като запомнил се с нещо творец, колкото като любовница на възрастния вече народен поет Иван Вазов, който търси разтуха в обятията й. А освен това злите езици говорят, че е намерил смъртта си в сюблимния момент, когато бил ощастливяван от разгонената Евгения…

Но за това – друг път.

Любо КЬОСЕВ