Терористът Владо Черноземски готвел атентат в Ню Йорк  

Величко Димитров Керин, известен с псевдонимите си Владо Георгиев Черноземски, е деец на Вътрешната македонска революционна организация. Черноземски е известен атентатор, привърженик на тактиката на терористични атаки, характерна през онзи период за организацията. Остава в историята като изпълнител на атентата в Марсилия срещу краля на Югославия Александър I Караджорджевич на 9 октомври 1934 г.

Вероятно Владо Черноземски избира псевдонима си Петър Келеман по името на терориста от ВМОРО Спиро Килиманов. Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922 и се включва в четата на войводата Иван Бърльо. Именно тогава тръгва и легендата за македонския произход на Владо Шофьора, наричан така заради краткотрайната му работа като шофьор в дупнишките тютюневи складове. В началото на 20-те години Черноземски се преселва в Банско, където изпълнява задачи на възстановената от Тодор Александров македонска освободителна организация. През 1923-1924 г. е в четата на Траян Лакавишки. Като четник действа в Щипско, Кочанско и Радовишко. Участва в общо над 15 престрелки с полиция и жандармерия в Югославия. Става известен като един от най-добрите стрелци в организацията, смел, хладнокръвен и дисциплиниран човек.

През 1924 г. Тодор Александров го призовава в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на специални задачи. Смъртта на Александров през същата година обаче отприщва поредица от убийства и разчистване на сметки сред македонската емиграция в София. Новото ръководство на ВМРО начело с Иван Михайлов възлага на Владо убийството на народния представител от БКП и бивш деец на ВМРО Димо Хаджидимов. През 1924 г. Софийският окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване, но присъдата не е изпълнена, а през 1925 г. Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи. Готовността за саможертва в името на каузата при него граничи с фанатизъм. През 1927 г. е изявил готовност да организира атентат в заседателната зала на Обществото на народите, като се самовзриви, за да обърне внимание на световната организация върху съдбата на македонските българи, но неговото предложение не е било прието. През 1930 г. убива и друг функционер на ВМРО по поръчка на Михайлов, с когото става много близък – бившия член на Задграничното представителство на ВМРО Наум Томалевски. Заловен и осъден на доживотен затвор, той е амнистиран и освободен през 1932 г. Междувременно през 1929 г. в България по покана на ЦК на ВМРО е д-р Анте Павелич. При това посещение се сключва споразумение за съвместна борба за извоюването на независимост за Македония и Хърватия. Факт е, че след освобождаването си от затвора през 1932 г. Владо изчезва. Той тайно отпътува за Италия, където е назначен за инструктор-терорист в специалния лагер на Усташа в Боргеторо, а след това е изпратен за инструктор-терорист в базата им в Унгария, Янка Пуста.

Най-голямата планирана акция на усташите е бил атентатът срещу сръбския крал Александър. Според първоначалния замисъл той е само инструктор на бойната група. На 9 октомври 1934 г. в Марсилия, след като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич, като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер, без да издаде нищо. Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари. По този повод Черноземски е смятан за най-опасния терорист в Европа по онова време. Следва да се отбележи, че политическото определение тероризъм тогава е използвано предимно от някои антибългарски среди, както и от правителството на Александър Цанков, което работи срещу ВМРО. Все пак определението „терористична дейност“ за действията на Черноземски се потвърждава от чужди специалисти по македонския въпрос и научни публикации на БАН.

След края на Втората световна война се твърди, че атентатът е организиран от Абвера като част от операция „Тевтонски меч“. Главен координатор на операцията е помощникът на германския военен аташе в Париж капитанът от Генералния щаб Ханс Шпайдел, който след Втората световна война е главнокомандващ Сухопътните сили на НАТО в Централна Европа.