Сватбите по време на соца  

Лимузини, супер скъпи коли, рокли за хилядарки – такова нещо нямаше на сватбите по време на социализма.
Тогава да живееш на семейни начала, беше немислимо. И не само защото партията не разрешаваше да се уронва социалистическият морал, а и заради ергенския данък, който всяка изминала година се увеличаваше. Хората чакаха с нетърпение някой от родата да се зажени, защото имаше ядене и пиене на корем.
Роклите и костюмите бяха еднотипни и се шиеха при частни шивачки, тъй като по онова време нямаше бутици, нито пък разнообразие от стоки. Тоалетите бяха прави, изчистени, тук-там с дантела. Булките задължително носеха воал, а понякога и шапки, а ръкавиците бяха задължителни.

Преди сватбата фризьорките ходеха в дома на жената. Повечето дами бяха с кок, а в редки случаи косата беше на букли. Гримът беше лек – червило, руж и спирала. Нанасяше го самата младоженка или нейна приятелка.

В деня на бракосъчетанието празненствата започваха от ранни зори. Масите в домовете на влюбените започваха да се разпъват и отрупват с леки мезета за гостите. Булката беше извеждана с народна музика, а пред дома ѝ се извиваше хоро, в което се включваха всички съседи, а целият квартал наблюдаваше церемонията от балконите.

Цяло чудо бе, ако младоженците пристигнеха с „Чайка“. Това беше сигурен знак, че не са случайни, а в родата има някоя важна клечка от партията. Типичните возила бяха лади, волги, варшави и жигули. Повечето гости пък бяха превозвани от специално наети автобуси. Колата на булката се украсяваше с ленти, цветчета и кукли, закрепени върху капака.

След официалната част в Съвета идваше времето за веселбата. Семействата на булката и младоженеца събираха най- малко 200 гости, канеха се роднини до девето коляно. Беше недопустимо да пропуснеш някоя далечна леля или братовчедка, защото после можеше да се окаже, че половината рода не ти говори.
Музиката беше на живо, изпълнявана от оркестъра на ресторанта. Предимно се пускаше естрада и хорà. Западноевропейските парчета бяха забранени.

Менюто на всички сватби включваше редена салата и мешана скара. За пиене - вино и ракия на корем. Ако в родата имаше някой международен шофьор на тир, на масата на младоженците имаше и бутилка уиски. В пика на тържеството булката и женихът минаваха сред гостите за т.нар. даряване. На сватбата младото семейство се снабдяваше със сервизи, прибори за хранене, завивки, хавлии, покривки, китеници, че дори и перални. По-близките роднини даряваха пари, които нижеха на огърлица, с която се гиздеше булката. На най-заможните сватби огърлиците бяха от двайсетолевки, при по-бедните – двулевки.

Типичните сватби през 70-те и 80-те бяха дневни и празникът приключваше към 17-18 часа. След това всички ходеха на гости у младото семейство и купонът на отрупаната маса продължаваше до сутринта.