Знахарят Иван Раев церил от сънна болест италианския кралски двор  

В лятна вечер на 1922 г. билкарят Иван Раев е извикан в чирпанско село. Една жена от месеци не е ставала от леглото и не се знае какво ѝ е. Тя сякаш спи - с каменно лице е, не шава, не реагира на думи и на допир.

Това ще да е сънната болест, казва си Раев и вади от торбата си шепа корени от лудо биле. Нарязва ги ситно и ги слага във врящата вода за 10-15 минути. Дава на жената да изпие чаша от отварата. Тя започва да се гърчи. На сутринта обаче жената няма конвулсии, дори поискала да яде.

През 20-те години на XX век в Европа избухва страшна епидемия от сънна болест. Медицината била безсилна да се справи с нея и вследствие на това умират хиляди хора. По същото време българският народен лечител Иван Раев успява да намери лек за болестта, пише изследователят историк доц. д-р Петър Ненков.

Раев е роден през 1876 г. в Сопот - град на билкари и лечители. Най-известен от онова време е Никола Пенчев, който лекувал с над 300 билки. Бащата на Иван бил тъкач, но също събирал билки. С лудо биле (беладона) лекувал биволската болест по животните, подобна на сънната при хората.

Иван следва призванието на баща си. Изучава билките, продава ги за чай и така се прехранва. От малък остава сирак и започва да аргатува из различни краища, като се запознал и с народното лечителство. През 1900 г. отива в Цариград при един ходжа, също лечител. Учи се при него 5 години и се връща в Сопот с дебела книга, подарък от ходжата. В нея са описани лечебните свойства на много растения, има и ориенталски рецепти.

В следващите години Раев се прочува из цяла България като лечител, а и защото не настоявал да му се плаща. През 1919 г. той се жени за 23-годишната Неда, дъщеря на билкаря от село Шипка Петър Антипов. Строят си къща, раждат им се момче и момиче и оттогава Раев вече е с прозвището Лечителя от Шипка.

Тук той установява, че активната съставка от корена на беладона най-добре се извлича с бяло вино, защото в червеното се съдържат танини. Че индийското орехче подобрява приема и че активен въглен в отварата предпазва стомаха. Така всъщност е открил лечението на постенцефалитния паркинсонизъм след прекарана сънна болест с атропин, извлечен от билката беладона, известно като curra bulgara (т.е. „българско лечение“).

Продава лекарството си заедно с инструкция за употребата му в “Магазин Раев”, наричан просто “Билка”.

Лечението му впоследствие се оказва ефективно и при всички други форми на паркинсонизма.

Неговите умения, огласени и чрез пресата, прекрачват границите на България. Висш италиански офицер, приближен до кралския двор в Рим, заболява тежко от сънна болест и е на смъртно легло. Кралица Елена Савойска (баба на цар Симеон II), която хранела симпатии към него, прави всичко възможно, за да го спаси. Тя също заболяла от сънната болест. Дочула от свои приближени, че в България има народен лечител, който цери с билки болестта, изпраща телеграма до италианското посолство в София да го издирят и да доставят спешно лекарството му, без значение каква е цената. След няколкоседмична терапия генералът бил изцерен от сънната болест, а името на Иван Раев се изговаряло с възхищение в кралския двор. Най-важната съставка в лекарството на Иван Раев, разбира се, била екстракт от корените на растението беладона, което расте в Стара планина над Сопот.

То е наричано от народа ни още лудо биле. Излекуването на италианския генерал и кралицата предизвикало истински фурор в Рим и кралят Виктор Емануил поканил българския народен лечител да помогне на италианските лекари в отчаяната им и безнадеждна борба с тежката епидемия. Методът на лечение на Иван Раев бил щателно проучен от двама италиански професори, които му дали много висока оценка. Те препоръчали на краля и правителството да построят болница, в която да се лекуват заболелите от сънна болест по метода на българския лечител.

За кратко време през болницата преминават 1345 души, които биват излекувани напълно от балканските билки на Иван Раев. На международния конгрес на лекарите в Берлин, под формата на научно съобщение, този невероятен факт станал достояние на международната научна общественост.

Така Иван Раев получава световна известност. Италианската медицинска академия му присъжда титлата "доктор", болницата, където лекува пациентите си, заболели от сънна болест, е кръстена на него и до днес носи неговото име, а италианският кралски двор го удостоява със златен медал и високи почести.

Завръщайки се у нас, д-р Иван Раев се установява трайно в казанлъшкото село Шипка. Той открива малка лечебница и продължава своята благородна дейност. В дома му непрекъснато се получават заявки от международни фармацевтични лаборатории, които искали да им изпрати пратки от своето биле.

Иван Раев умира през 1938 г. в Пловдив от инфаркт. Случва се във файтон на път за гарата. В родния му град Сопот има паметна плоча на къщата, в която се е родил и живял. И до днес лечението на д-р Иван Раев не е загубило своето значение, въпреки напредъка на медицината, и е известно под името “Кобура Булгария”.