Вуйчото на Емилиян Станев продал семейните бижута, за да има Враца вода  

Стане ли дума за най-колоритния кмет на врачани, архивите ни връщат към Иван Симеонов. Бъдещият кмет на Враца е роден през 1877 г. в гр. Елена във възрожденско семейство. Завършил е гимназия в Търново през 1900-та и още същата година се записал да учи право в Лозана. Единствен мъжки потомък от голям еленски род, той е негова гордост и опора на своите четири сестри и многобройни племенници, най-известният от които е бъдещият писател Емилиян Станев.
 
Въпреки това се установява в известния със зевзеклъка си град -  отначало като нотариус, а сетне и като адвокат. Като студент в Швейцария през 1903 г. е избран за председател на българското студентско дружество и на Македонския комитет. Завръщайки се в България, той започва кариерата си на юрист във Враца и скоро се откроява като активна обществена личност. Как е успял да превземе особените местни хора, историята мълчи. Европеец по образование, той е популярен сред местните с прякора си Рунтавия кмет заради голямата си коса и рошав перчем. Бурните му младежки години и забавленията във врачанските лозя довели в живота му местната красавица Мария Бърборска. Жени се за нея и от този момент просперитетът на Враца се превръща в житейско кредо и негова кауза. Като съмишленик на Петко Каравелов младият юрист издига високо факела на демокрацията сред местното население, пише в изследването си за живота му Мирослава Тодорова.
 
А Враца се превръща за него в арена на тежки борби и изпитания до последния му час. Симеонов бил изключително темпераментен, с широка душа, изпълнен с човечност, готов винаги да помогне на бедните и страдащите. За кратко време той израства и се налага като лидер на Демократическата организация в града. Под негово ръководство се създава и утвърждава и врачанската младежка демократическа организация „Михаил Такев“ под председателството на сина му Севдалин Ив. Симеонов. С делата си Иван Симеонов спечелил симпатиите и доверието на младите врачани, но старите консерватори го ненавиждали и ругаели. С подкрепата именно на будните хора в града през 1908 г. той печели изборите и е избран за кмет.
 
В архивите съвременниците му го описват като малко прегърбен, с буйна коса, който вървял из града с оригинална походка и осанка и с неизменната си широкопола шапка. Като юрист той водил безплатно делата на общината срещу министерски постановления, които намирал за неизгодни за града. С брилянтната си защита по време на процесите успял да спаси от закриване Девическата гимназия и военния гарнизон.
 
Ако се върнем назад в годините и си представим нявгашната Враца, то за този период архивите казват, че градът е имал 11 323 жители, 2358 къщи, 4 църкви, 22 фонтана, криви, тесни и мръсни улици. Селището било без кадастър, канализация и водопровод. Тогавашният градоначалник, идвайки от модерна Швейцария, си поставил амбициозната задача да превърне малката и схлупена Враца в нов, модерен, кокетен и приветлив град. Искал всичко порутено и старо да се събори, а улиците да са широки и павирани. Заел се и с най-сериозния проблем – водопровода на врачани.
 
Иван Симеонов е останал в историята като кмета, който е изградил първия воден цикъл на града. За целта привлякъл италиански хидроинженери. А за да може да контактува с тях, научил езика им, след като вече отлично владеел немски и френски. Бил толкова запален от проекта, че обиколил със специалистите изворите в Бистрица, Пали къртица, Крушовица и Монастирски дол, които проучвали. Проследил лично изграждането на каптажите във Врачанския Балкан.
Видно е от богатата му биография, че всичко, с каквото се захванел, е било обречено на успех. Може да се каже, че врачани истински са спечелили от кратковременното кметуване на този пришелец – както е окачествяван според местните разбирания.
 
Но само за пет години, с решителност, целеустременост и не на последно място – находчивост, той решава за десетилетия важни градски проблеми. Неговото кметуване в далечния град Враца е било предмет на гордост за големия му род. Водният проблем на Враца е известен не от вчера в цяла България. Та нищо чудно, че и еленчани знаят как техният Иван го е решил. Дори са останали в родовите предания граничещи с легендите истории за водоснабдяването на Враца, събрани от неговия изследовател акад. Ив. Радев.
 
В рода се предава версията, че той привлякъл италианските хидроинженери, като сключил с тях договор за три месеца. За съжаление, сделката отивала към провал, защото не се намерили преводачи, а и отпуснатите пари за проекта в градския бюджет по традиция се оказали недостатъчни. Затова в добавка Рунтавия продал бижутата и диамантите на съпругата си, които ѝ подарявал от пътуванията си в Европа, за да покрие дупката в бюджета.
 
Италианците не само били принудени да останат, но и да работят под зоркото око на кмета, който овладял достатъчно не само езика им, но и тънкостите на занаята им, за да нанесе съществени корекции в проекта. Така, въпреки че датата за започване на строителните работи по новия водопровод била определена на 1 април 1911 г. (Ден на хумора и шегата), той бил успешно реализиран.
 
Протоколите на общинското управление разкриват и неговия принос като кмет за проучване направата на електрическа инсталация за Враца по примера на София, за която цел изпратил специалисти електроинженери да проучат въпроса – повече от 15 години преди да се реализира тази идея на практика. Общината пък щедро ползвала и адвокатските му умения да води различни дела в нейна полза безплатно както срещу различните неизгодни министерски постановления, така и срещу длъжници.
 
По време на Балканските войни 1912-1913 г. Иван Симеонов полагал грижи за войнишките семейства, за устройване на холерна болница в града и за настаняване в нея на турските военнопленници. За общинската му дейност е награден с орден. А след успешното му кметуване врачани го избирaли последователно за депутат в пет парламента.