Теодор Траянов искал да се самоубие заради актриса

Великите български поети - трагичният Яворов, „бездомникът в нощта” Дебелянов и нежният Лилиев, свързват имената си със символизма. Но Теодор Траянов е именно оня творец, който най-пълно и в най-висша степен въплъщава тежненията на символистичната школа в България. На него е съдено да прекрачи Рубикона на времето – тогава, когато се изживяват традиционните представи на изкуството и се раждат нови идеи и възприятия.

Неговият дебют в символизма е стихотворението „Новият ден”, изпратено от Виена и отпечатано в сп. „Художник” (1905). Творбата – само два куплета, е посрещната възторжено, а големият литературен критик Иван Радославов пише за стихотворението в своята „Българска литература 1880-1930”, 1936 г.: „Тия две строфи правят впечатление. Публиката посреща благосклонно и приветства поетическия талант – „свеж, бодър”.

Само 15 години по-рано, през 1890 г., едно кратко стихотворение, отпечатано в литературната притурка на виенски ежеседмичник, взривява културните среди на австрийската столица. То е подписано от Лорис, а зад тоя псевдоним се крие Хуго фон Хофманстал – забележителен представител на европейския естетизъм и неоромантизъм. На младия Траянов предстои не само да се учи от него, но и да бъде част от неговия интелектуален кръг, в който блестят звездите на Стефан Георге и Райнер Мария Рилке.

Теодор Траянов е роден на 12 февруари 1882 г. в Пазарджик. По-късно той споделя, че дължи своя поетичен дар на майка си – „една жена с висока култура и най-нежно сърце. Тя първа ми вдъхна любов към книгите и ми разкри съкровищниците на големите поети”.

Траянов е възпитаник на Първа мъжка гимназия в София, чийто директор Кунчо Кутинчев е най-добрият български шахматист по това време. Той създава първия училищен шахматен кръжок, в който се откроява изключителният талант на младия Траянов.

През 1898 г. в София е организирано първото официално шахматно състезание у нас, а съперници са Димитър Табаков (1879-1973), бъдещ професор по математика, и Теодор Траянов, все още ученик. Съперниците достигат до реми (3:3). По-късно, вече студент във Виенската политехника, Теодор Траянов се учи от световни майстори като Тартаковер, Рети, Шлехтер, Видмар, които водят шахматни битки в кафенетата и клубовете на австрийската столица. За да се стигне до 1907 г., когато в елитното кафене „Смолницки” в София се провежда  първият турнир по шах „за първомайсторство на България”. От шестимата участници побеждава Теодор Траянов, който разгромява съперниците си на последващ блинд-сеанс. През 1931 г. той е избран за председател на Българския шахматен съюз. Това е малко позната страна от биографията на поета, открил поезията в древната игра, но и нейната логика, която пренася в творчеството си.

Светозар Игов в своята „История на българската литература” (2001) пише: „Удивителна е наистина тази поезия. В нея стиховата организация е доведена почти до съвършенство… Тук царува музиката, но разбрана не като мелодия и настроения (както у Лилиев), а като логика и математика… Музиката на някакви надземни абстракции трепти в тази поезия… В този смисъл, едва когато бъде намерен чисто логически ключ, тази поезия ще бъде разгадана в действителните ѝ измерения”.
Дали логиката и красотата на шахматната игра, вплела в себе си символа на тържеството от победата и болката от поражението, не са едни от тези ключове?

В продължение на дълги години (1900-1922) Теодор Траянов живее във Виена. Завършил архитектура, той е привлечен на работа като културен аташе и първи секретар в българската легация. Тук, съвместно с българския композитор Димитър Караджов, създава оперета по приказката на Оскар Уайлд „Младият крал”. Тя е поставена с успех във Виена през 1914 г. и издържа на сцената 14 представления. През войните (1912-1913) се завръща, за да участва в битките като доброволец. За своята храброст е награден със златен кръст. Окончателно се завръща в България през 1922 г., където нерядко живее в недоимък. Известен е случаят, когато чиновник отива в квартирата му, за да секвестира имуществото на поета, но поразен от бедната обстановка, му подарява кутия цигари…

През 1907 г. заедно с Трифон Кунев и Димо Кьорчев подготвя и издава сборника „Южни цветове”. От 1922 до 1931 г. заедно с Иван Радославов е редактор на „Хиперион”, последното голямо списание на родния символизъм.

Теодор Траянов влиза завинаги в българската литература със своите неповторими стихосбирки „Regina mortua” (1908), „Български балади” (1921) и „Пантеон” (1934). Те задълго остават „забравени книги” след 1945 г. и поколения българи откриват великите творби „Тайната на Струма” и „Смърт в равнините” десетилетия след смъртта на поета.

В живота на големия поет се открояват образите на три жени. Виенчанката Елена Петерс става негова съпруга през 1906 г., но той се разделя с нея 6 години по-късно, без да има официален развод. През 1923 г. Траянов се запознава с актрисата Дора Дюстабанова. Тя е неговата голяма любов. Актрисата е от възрожденския род на Цанко Дюстабанов, а нейната сестра Жени е годеница на Христо Смирненски. Цели 14 години двамата са непрекъснато заедно и поетът не успява да прежали ранната ѝ смърт през 1937 г. И тъкмо когато той иска да сложи край на живота си, се запознава с Вера Балабанова. През 1939 г. известната със своя литературен салон столична дама нахлува в живота на поета. Балабанова е предана приятелка и лична секретарка на твореца. Траянов я нарича нежно Верул. Вера Балабанова и съпругата му Елена Петерс затварят очите му на 15 януари 1945 г., когато поетът умира от мозъчен тумор.