Сестрата на Ангел Кънчев е последната жена, видяла Ботев      

Иванка Кънчева Горова (1855-1877) е сестра на революционера Ангел Кънчев и съпруга на „банкера на хъшовете“ Димитър Горов.

Иванка е родена в Трявна в родолюбив български род. Нейните родители са Кънчо Ангелов Попниколов, по прякор Дюлгерина, известен майстор-строител (дюлгер), участвал през 1856 г. в четата на войводата капитан Дядо Никола Филиповски. Майка ѝ е Гана Димитрова Кънчева.

Неин по-голям брат е видният българския революционер Ангел Кънчев – участник във Втората легия (1867-1868), завършил Земеделско-индустриалното училище в град Табор (Чехия, тогава Австро-Унгария) (1870-1871), помощник на Васил Левски през 1870-1872 г., за когото той има много високо мнение, но загинал на 22 години, след като се самоубива поради предателство в Русе на 5 март 1872 г. Последните му думи са: „Да живее България!“.

Иванка Кънчева има по-голяма сестра Кина (Катерина) Кънчева, починала през 1932 г., и още една по-малка сестра Стояна Кънчева, родена през 1867 г. в Русе.

Иванка Кънчева е учителка по професия и подобно на брат си също е посветена в революционното дело. Тя е куриер на тайните революционни комитети, обединени в „БРЦК в Българско“ по думите на Васил Левски. Същата дейност е вършила и сестра ѝ Кина.

Те са тайни куриери на БРЦК между Букурещ и Гюргево. Сестрите Кънчеви се сближават и със семейството на баба Тонка Обретенова и особено със сина ѝ Никола Обретенов, един от най-дейните приятели и съратници на Левски и Стамболов, който е и сред основателите на Русенския таен революционен комитет.

Иванка Кънчева, която се отличава с буден ум, вродена интелигентност и красота, е омъжена за Димитър Иванов Горов (1840-1881), родом от Пещера, забележителен българин, „рядък патриот“ по сполучливата оценка на Захари Стоянов, търговец, прекарал по-голяма част от живота си в Румъния сред емиграцията, която подпомага много активно и особено финансово, а когато трябва, и защитава революционерите пред властта. Затова е наричан „банкерът на хъшовете“ и дори „консулът на хъшовете“.

Димитър Горов е съратник на Васил Левски, Стефан Стамболов и Христо Ботев, с които лично се е познавал много добре. Всички тези велики българи са го уважавали много. Той подпомага преминаването на четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г. Горов финансира издаването на „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ (1875) и „Песни и стихотворения от С. Стамболова“ (1877). Дава част от парите, с които Христо Ботев купува печатницата си. Издържа в т. нар. казарма заседанията на комитета в Гюргево в края на 1875 г., който решава да организира Априлското въстание. Помага организирането на четите на Таню Стоянов и Христо Ботев през Априлското въстание от 1876 г. Брат му Атанас Горов е Ботев четник и загива на Милин камък.

През 1872 г. Димитър Горов сключва брак с Иванка Кънчева. Съпругата му е в течение на неговите патриотични дела и го подкрепя изцяло.

През май 1876 г. войводата Христо Ботев, Димитър Горов и съпругата му Иванка Горова се качват на кораба „Радецки“ в Гюргево.

Димитър Горов и жена му не са включени в четата. Те пътуват като изпращачи, защото са големи приятели на войводата и са ангажирани изцяло с целта на четата. Освен това Димитър Горов, който бил авторитет както пред полицията, така и пред румънските пристанищни власти, искал да осигури безпрепятствено преминаване до последното румънско пристанище Бекет.

В знак на уважение и като свидетелство за близостта им войводата Христо Ботев предава на Димитър Горов последните си писма и телеграмата, която трябва да изпрати до вестниците в Европа, за да е ясно, че българите са въстанали и се борят за своята свобода. На сбогуване Иванка Горова казва на Христо Ботев: „Войводо, пожелавам ти две неща – да успее делото, за което си тръгнал сега, и да се върнеш жив и здрав.“

Христо Ботев отговаря: „Дай, Боже, но много се съмнявам, скъпа. По-вероятно е да намеря там, горе, брат ти Ангел и да го поздравя от тебе! След това Димитър и Иванка Горови се сбогуват завинаги с него с насълзени очи.

Иванка Горова умира от туберкулоза в Трявна на 28 юни 1877-а много млада – на 22 години. Там е погребана.

Съпругът ѝ Димитър Горов, който като „банкер на хъшовете“ цял живот само е давал пари срещу нищо, освен полици и разписки без гаранция за връщане, умира болен и в бедност през 1881 г. също от туберкулоза.