Поетът Орлин Орлинов възпя в поема вкусните салами на соца  

Преди 1989 г. ДСО „Родопа“ е била единствената държавна фирма, осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът е имал клонове във всеки окръжен град, както и много цехове, пръснати в различни кътчета на страната. Той е бил производител на мечтаните от трудещите се маси панагюрски, смядовски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците са се извивали опашки. Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси са дефицитна стока, която се появява в търговската мрежа от време на време и най-вече по празници.

Най-масовите т. нар. малотрайни основни марки салам са „Камчия“, „Хамбургски“ и „Телешки“, кренвирши, сарфалади, дебърцини и др. На колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „Кучешка радост“. За деликатес се считат филе „Елена“, салам „България“ – класически луканков салам, „Амбарица“, „Деликатесният“, луканковият „Мусала“, „Пражка шунка“ от бут, лебервурстът и др.

Вкусът и качеството на колбасите ни тогава кара поета Орлин Орлинов да възпее бившия социалистически монополист „Родопа“ в грандиозна поема, която завършва с високопатриотичния въпрос „Такива салами да има в Маями?“.

През 80-те години месокомбинатите на „Родопа“ в цялата страна започнали да мислят нови варианти, за да разнообразят добре познатите „Камчия“, „Телешки“, „Хамбургски“, луканка, шунка и кренвирш.

Един от новите продукти, които държавното предприятие „Родопа“ пуснало на пазара, бил „Болярски салам“. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, но станал доста популярен във Велико Търново заради името си. Става въпрос за малотраен колбас, който издържал до четири дни в хладилник. Причината за това била липсата на каквито и да било консерванти в състава. Саламът се приготвял от изцяло естествени съставки. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кориандър и канела. И за всичко това потребителите по онова време заплащали едва 3 лв. и 20 стотинки за килограм.

Освен „Болярския салам“ месокомбинатите в страната започнали да измислят различни варианти на вече познатите колбаси. По този начин обособили цял раздел, наричайки саламите в него „структурни“. Това били салами, чиято разрезна повърхност имала мозаечен вид. Новото в тях било, че заедно с влагането на първокачествени основни суровини се прибавяли допълнителни съставки, като свински езици, телешко месо на едри парчета, сърца, мариновани гъби и чушки.

Сред всички „структурни“ колбаси имало и един, който вместо 4 дни издържал само две денонощия. Хората следели за срока на годност, защото обичали да го похапват. Става въпрос за колбаса „Кричим“. Днес той е по-популярен като „Мортадела“. По онова време се изработвал от 90 процента основна месна маса, към която се прибавяли 10 на 100 камби или капия. Подправките, които се слагали, били бял пипер, кардамон и люти чушки. Цената му била 3 лв. за килограм и се харчел навсякъде в страната.