Племенницата на народния поет: Чичо ми Иван Вазов беше скромен и мълчалив човек

Бинка Вазова-Николова е изявен майстор в областта на графиката. Родена е на 1 април 1909 г. в София. Баща ѝ Борис Минчов Вазов е обществена фигура, журналист и участник в политическия живот на страната. Той е най-малкият от братята Вазови – брат е на писателя Иван Вазов и военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов.

Борис Вазов е известен публицист, общественик и културен деятел на своето време. Има големи заслуги за публикуването на много от произведенията на знаменития си брат. Той е „писарят“ на брата писател, записал по-голямата част от романа „Под игото“ под диктовката на брат си Иван, който по това време боледувал от „очебол“ и по тази причина не можел да пише.

Майка ѝ Елисавета Консулова-Вазова завършва живопис в Мюнхен и е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ (1934-1940) и сп. „Дом и свят“ (1940-1943); сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с художествени и критични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.

Рожденото име на Бинка Вазова е Събина, по името на баба ѝ Съба Вазова. Много от спомените на художничката са свързани с конкретни моменти от живота на рода. „12-годишната Бинка помни чичо си Иван като висок, слаб, мълчалив човек. Често със сестрите си му пеели песни, а той ги погалвал по главиците. Заедно с него прекарали една почивка в Костенец. Сутрин излизал навън с тетрадка и молив в ръка. Възторгвал се от всяка тревичка или цветенце. През една от вечерите тъкмо се готвел да се възхити от дъжда и такъв силен гръм разцепил въздуха, че поетът така си и останал с отворена уста“, пише вестник „Троянски глас“.

„Чичо обичаше да му пеем след вечеря, долу в беседката. Знаехме много песни. Спомням си някои: „Когато бях овчарче и овците пасях“, „Малки моми в друм си тичат, цвете берат, китки кичат“, „Малко цвете съм в полето, аз съм синия синчец“ и други, а също и руски песни, беше му много приятно. Всяка вечер той искаше да изпълняваме целия репертоар и чак тогава, доволен, ни казваше „Лека нощ“. Това бяха малки костенски вечерни концерти“, разказва по-късно племенницата на Иван Вазов. „Той беше един страшно скромен човек, искам да подчертая, наистина беше народен поет… Не обичаше големите компании, новите познанства, но в София на пазара сам е спирал жени в пъстри носии, питал ги от кой край са, радвал се на майсторството на българките“.

Това, че майка ѝ е художничка, има особено значениe за самата Бинка. Вече омъжена и с две деца, Елисавета Консулова-Вазова се решава да замине за Мюнхен, за да изучава живопис в тенденциите на европейските стилови характеристики, които били актуални за момента. „През 1909 г. Елисавета тръгва за Мюнхен с две малки деца – едното на непълни две годинки, а другото едва на четири месеца. Борис остава в София, за да упражнява занаята си и да печели пари. В Мюнхен Консулова се записва в курса на проф. Книр, който дава положителна оценка на работата ѝ“.

През 1927 г. Борис Вазов е изпратен като пълномощен министър в Чехия. Именно тогава и Бинка Вазова получава възможността да следва в Прага.

Има спомен, че в Прага семейството дипломатично отстранява ефекта от скандала между Кирил Христов и Дора Габе. Поводът е лекцията „Съдбата на днешната българска литература“, която поетесата изнася в чешката столица. В нея тя мимоходом споменава Кирил Христов, без да съумее достатъчно да го похвали. Суетният поет започва грозна разправа с нея. Написва злъчен пасквил срещу Габе, който още на следващия ден излиза в чешки вестник. Статията на Христов излага България и Борис Вазов настоява поетът да се извини на Дора Габе. Елисавета Консулова дава пищен прием в българската легация, за да се потуши избухналият скандал. Идват 180-200 души от културния елит на Прага. Сред гостите са Карел Чапек и проф. Мърквичка.

През 1933 г. Бинка Вазова завършва специалност „Графика“ в Пражката академия за изящни изкуства. През 1935 г. специализира в Париж при проф. Жак Белтран. За да опознае Европа, Бинка Вазова предприема пътуване с колело във Франция и извън нея. Така Бинка обикаля с приятелката си – французойката Жермен Руяр, с колело цяла Холандия и Белгия. Двете си поставят за цел да видят повечето музеи и архитектурни паметници по време на маршрута си. Като скъп спомен от това си пътешествие Бинка Вазова пази шала на Жермен, който тя ѝ дарява на раздяла.

През същата година се омъжва за архитекта Борислав Николов, с когото живеят в Сопот. През този период художничката рисува много от старинните възрожденски къщи в града, част от които по-късно биват разрушени. В така нареченото Радино училище в Сопот Бинка Вазова създава постоянната експозиция, наречена „Вазовия Сопот“, в чест на чичо си, на неговото творчество и род.

През 1956 г. в съавторство с Цанко Лавренов пише книга за майка си. Бинка Вазова работи основно графика и илюстрация. Известна е и със своите екслибриси, първият от които – за чеха д-р Индржих Весели, рисува още през 1931 г.

Илюстрирала е някои приказки по народни мотиви и братя Грим, издание на издателство „Никола Ив. Божинов“. Над поредицата също работят Никола Тузсузов, Георги Богданов, Нева Тузсузова, Любен Кулелиев и др.

Участва в изложби – в Пловдив, София, Варшава, Прага, Париж, Сан Паоло. Последната е от 9 юни 2004 г. в Националната художествена галерия. Умира в София през 2007 г.