Пелагия Видинска диктувала модата в Царство България

В началото на XX век шивачите в по-големите български градове вече правели дрехи по френски маниер, ала законодателката на модата в Царство България била една – родената през 1896 г. в семейството на фелдфебел Пелагия Видинска. От ателието ѝ на столичната улица „Леге“ излизали тоалетите за дамите от висшето общество. Сред тях най-ярко блестяла българската царица Йоанна Савойска.

Видинска е родена през 1896 г. в семейството на военния Тодор Кръстев. Той бил фелдфебел в Пловдив, но тъй като за известно време полкът му е бил във Видин, получава прякора Видинлията, което впоследствие се модифицира в променената му фамилия Видински. Тя се носи и от дъщеря му.

Пелагия получава солидно за времето си образование, завършвайки Солунската гимназия. Именно там научава френски и немски, които впоследствие ще ѝ бъдат полезни в работата. Финансовите ѝ възможности позволяват да пътува до Париж, където се запознава с най-новите модели на модните къщи „Ланвен“ и „Шанел“.

Първото ателие на Видинска се намира на една от представителните сгради по улица „Граф Игнатиев“ в столицата, като там дори е изграден малък подиум, на който се провеждат модни ревюта. Тя на няколко пъти ще сменя неговата локация, преди да се установи на „Леге“.

Няма сведения какво е събудило интереса на Видинска към модата. Но очевидно тя е притежавала нюх, който ѝ помогнал да осъзнае, че сляпото следване на парижкия маниер не е приложимо в страна, застанала на кръстопътя между Изтока и Запада. И понеже добре познавала българските носии, един ден пришила шевиците им в светското облекло. „Модата днес е изкуство, в което се твори“, категорична е тя в интервю за вестник „Моден журнал“, който се явява притурка на списание „Домакинство и мода“.

През ноември 1928 г. в кино „Роял“ е организирано ревю с 20 манекенки. В първата част те дефилират с носии, като всеки модел има свое име – „Македония“, „Син Охрид“, „Ловеч“, „Шоп“, „Болярка“ и др. Втората минава под знака на аксесоарите от парижката мода: „утринни пенютри, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети“. Сценографията и музикалният фон са издържани в духа на народното изкуство. Според Видинска нейните рокли с български мотиви се харесват в Париж и дори е получила поръчка за бродерии в народен стил от известна френска модна къща.
Пелагия имала добър търговски нюх и създала модната си къща абсолютно сама. В цялата сграда на „Леге“ 6 са работили нейните шивачки, там е приемала клиентите си и е провеждала ревютата си.

Видинска не прави компромиси и използва само най-висококачествени тъкани за тоалетите – крепдешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и др. Сред нейните височайши клиентки личат имената на Царица Йоана, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първото издание на конкурса „Мис България“ през 1929 г. именно с тоалет на Видинска.

Звездата на българската музика Лея Иванова прави дебюта си на сцената на „Казиното“ (днес Софийска градска художествена галерия) с направената специално за нея от Видинска „черна карирана поличка с бяла блузка и шалче“. Съпругите на водещи политици, банкери и адвокати също се доверяват на вкуса на Пелагия Видинска.

Племенницата на именитата дизайнерка – Лиляна, ни оставя едно много живо нейно описание: „Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфичка, за да бъде всичко както следва. Нейните дрехи и тези на моята майка Димка още са актуални за тези, които ги пазят…

Леля ми се носеше много изискано – костюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, но фино. Не носеше панталон. Някой път у дома се намяташе с хубав шал. Шапка, ръкавици, чанта – неотменно. Аз, която бях момиченце, девойка, не излизах дори до ъгъла на улицата да купя вестник на баща ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора“.

Наричат Пелагия Видинска „българската Коко Шанел“ – може би защото и двете започнали пътя си в модата по едно и също време, винаги се носели изискано и били непримирими по отношение на качество и вкус. Но за разлика от френската дизайнерка, чиято модна империя процъфтява, българската модистка губи буквално всичко след 1944 г. До края на дните си през 1960 г. тя преживява като костюмиер в Народния театър и ѝ е позволено да изработи народните носии на ансамбъл „Филип Кутев“.