На годежите кичеха сватовете с цветя, пешкири и ризи

Годежите и сватбите в Тревненския край в миналото се извършваха тържествено с много церемонии. Младеж, който е решил да се жени и си е избрал жена, с някой роднина, предимно по-възрастен човек, отиваха у момата, за да искат нейното и на родителите ѝ съгласие да му стане жена. След като това се получи, уговарят кога да бъде годежът. Момата подарява пешкир, та като се върнат в дома на младоженеца, да видят, че е постигнато съгласие. За официалния годеж младежът взема цигуларя, своите родители, няколко роднини и приятели и отиват в определения ден в дома на момата. Посрещат ги най-сърдечно. След като се почерпят и хапнат, си разменят подаръци. Сватовете и сватите, седнали един до друг, се уговарят кога да бъде сватбата и какви дарове да дадат младоженците. Доволни от постигнатото, накичени с цветя, пешкири и ризи, със свирни и провиквания си отиват.

Следва сватбата. Няколко дни преди нея от дома на младоженеца се пускат калесници с бъклица, които да поканят за сватбата предвидените хора. Цигуларят, заложникът и няколко младежи отиват с конска кола у младоженката, за да вземат дрехите ѝ (чеиза). След пристигането им ги накичват с пешкири. Натоварват колата и потеглят за дома на младоженеца. След разтоварването на колата т. нар. „калинки“ подреждат стаята и леглото на младоженците.

Вечерта в съботния ден се извършват тъй наречените „бръсненки“. Рано сутринта в неделя цигуларят взема заложника и няколко младежи и отиват за кръстниците. Там са събрани и други сватбари. Закичват всички с кърпички и пешкири. Цигуларят засвирва и повежда групата към дома на младоженеца. Там ги посрещат младоженецът и родителите му. Поздравяват ги с „Добре дошли“ и целуват ръка на кръстниците. След почерпка цигуларят отново засвирва и повежда сватбарите към дома на младоженката. Пристигайки, заложникът пръв влиза в дома. Подаряват му жив петел, украсен с варак и пуканки. Извеждат навън младоженката. Тя се покланя пред кръстниците, целува им ръка и се връща в стаята, където кръстницата и заложничката ѝ слагат булото, венчетата и другите накити и украшения. Цигуларят засвирва и повежда младоженката. Тя се посреща от младоженеца, който се прихваща за нея. Излизайки навън, младоженката хвърля пари и бонбони , които децата събират. При излизане навън момината майка със сълзи на очи се разделя с дъщеря си. След това всички се отправят към църквата. Там свещеникът честити брака на младоженците и извършва венчавката. Пред църквата се извива кръшно хоро.

Цигуларят повежда сватбарите към дома на младоженеца. Там свекърът и свекървата посрещат младоженците с хляб и сол, разцелуват ги и ги даряват с кухненски предмети, селскостопански животни и златни украшения. Придошлите сватбари от съседните махали носят в чантите си големи пити хляб и завързани в кърпи чинии с едно или две яденета. Цигуларят отвежда кръстниците , младоженците и другите сватбари на хармана или на някоя зелена поляна. Там са наредени трапезите в няколко реда, повдигнати с подложки. За кръстниците, свекъра, свекървата и момините родители е наредена отделна трапеза, застлана с черги и възглавници. Тази трапеза е в средата, между другите. За младото семейство, придружено от младите сватбари, се прави отделна трапеза. Сватбарите идват и насядат на трапезата. Заложникът и двама мъже разнасят по трапезите ракия в малки шишенца и канички. В това време на кръстниците се поднася една печена кокошка. На младите се поднася ядене. Останалите сватбари изваждат от чантите си меките пити, развързват чиниите със своето ядене и започват да се хранят. Помагачите разнасят пълни канички, стомнички и бурканчета с вино. Веселбата, яденето и пиенето продължават. Цигуларят води младоженците, свекървата и момината майка, носейки даровете, които ще се раздават от младоженците на техните роднини. Най-напред даряват кръстниците, свекъра, свекървата, момините и останалите роднини. Цигуларят взема предмета и с вдигане с ръце, гласно съобщава за кого е съответният дар. За останалите сватбари викането става от някой шеговит и весел човек. По същия начин става събирането на разни подаръци: предмети, съдове, пари и други, давани на младите от близки, роднини и други сватбари. Всичко това се носи при кръстника, който преброява парите и предава всичко на младото семейство. Кръстникът пуска на трапезата своята бъклица с вино, за да почерпи и покани тия, които желаят, да отидат вечерта в дома му, за да го разкумяват. Доста пийнали, сватбарите си тръгват. На входната врата с мезе и кани с вино и ракия младоженците почерпват всеки, който преминава, а той пожелава добро в живота на младото семейство и пуска на таблата пари. След това цигуларят повежда и изпраща момините хора в дома им, където също има трапеза. Накрая цигуларят отвежда кръстниците и придружаващите ги в дома на кръстника, където веселието продължава с тъй нареченото „разкумяване“. Това става с много закачки и шеги. Накрая започва разсъбличането на кръстника. Питат го дали е кръстник и когато той каже, че не е кръстник, събличането спира. Веселието продължава до късно. Цигуларят и заложникът се връщат в дома на младоженците, за да продължат или прекратят веселбата. В повечето случаи сватбарите са вече доста изморени. Сватбеното веселие се прекратява и всички отиват да почиват.
 
Пенчо Пенчев, Трявна