Комунистите взеха едноокия кон на близнаците Митко и Методи  

През есента на 1958 г. и в село Бракьовци „доброволно“ се образува Трудовокооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). По силата на тогавашните закони от селяните се изземаха домашните животни - овце, коне, говеда. На едно домакинство се разрешаваше да притежава и да отглежда пет овце и една крава. Освен животните от дворовете на хората изкарваха всичкия инвентар: волски коли и конски каруци, плугове, брани, сламорезачки, веялки. На едно домакинство предоставяха пет декара земя да обработва за лично ползване, но при условие че най-малко един член от семейството работи в ТКЗС.

През първите години заплащането за работата в ТКЗС ставаше по така наречените трудови дни. За един трудов ден се заплащаха по 80 ст. А когато ползвахме волове и кола, за да си докараме дървата или сеното, заплащахме в касата на ТКЗС два лева. Както впрегатният добитък, така и инвентарът не достигаха за ТКЗС-то, поради което личните стопанства ги обслужваха в извънработно време.

Двама братя близнаци – Митко и Методи, си купиха един дръглив кон с едно око. Доколкото си спомням, годината беше 1972-ра. Циганите им продали и една строшена каруца. Доволни от сделката, братята се радваха, че си имат вече собствен транспорт. Но, за жалост, радостта им трая само две седмици.

Някой от Бракьовци, вероятно кметът, докладвал на общинските власти за частния кон. Съгласно комунистическата идеология и конят е средство за производство, а частните средства за производство са предпоставка за експлоатация на човек от човека.

И един ден, късно след обяд, в Бракьовци дойдоха двама униформени служители на народната милиция. Умишлено не споменавам имената и чиновете им, за да им спестя срама. Те са изпълнявали заповед. Въпреки че братята оказали съпротива, униформените им взели коня.
 
Григор АТАНАСОВ, с. Бракьовци