Когато си шиехме рокли по модели от "Некерман" и "Бурда"

Със сигурност сте виждали по новините как на Черния петък хората се юрват на тълпи като невидели да купуват какво ли не. Е, така са изглеждали някога магазините и у нас, но не на Черен петък, а щом се понесяла мълвата, че някъде „са пуснали“ дънки или маратонки „Ромика“. Или пък така дефицитните по времето на соца чорапогащници. Когато българките десетилетия наред гледаха с влажни очи страниците на немските списания „Некерман“ и „Бурда“ и си правеха прически със захарна вода вместо лак за коса.

„Ловим бримки“. Едва ли има някой, роден преди 1989-а, който не е срещал този чудат надпис. За днешните жени е напълно нормално, щом им се скъса чорапогащникът, моментално да го изхвърлят. Но някога купуването на нов хич не е било лесна работа по простата причина, че просто са липсвали от рафтовете по магазините.

Зареждането с чорапогащници се превръщало в истинска истерия. Затова копринен или чорапогащник от крепнайлон били сред най-обичаните подаръци за 8 март, често давани на жените в колектива от мъжете или началниците. И когато се пуснела бримка, просто отиваш да ти я „уловят“…

Макар че по времето на социализма у нас не е имало особено голямо разнообразие на облекла, модата все пак не е била нещо непонятно. Особено към 80-те години, когато партията решава, че за да противодейства на западното влияние, България трябва да създаде собствени модни тенденции. За да бъдат възпитани определени вкусове в обществото, се впряга тогавашното ЦНСМ – Център за нови стоки и мода. Откриват се дузина модни предприятия като „Руен“, „Перун“, „Валентина“, „Рила“, „Витоша“ и т. н. Но те шият предимно за износ и на ишлеме. Малкото дрехи от конфекцията, които се пускат в магазините, се разграбват за секунди. По това време нелегалните шивачници процъфтяват, защото българките масово си поръчват костюми и рокли по модели от „Бурда“ или „Некерман“.

В онези времена по „Корекомите“ продават дънки Rifle, Levi’s и Wrangler. Но не всеки е можел да пазарува във валутните магазини, преди всичко поради липсата на долари.

Като алтернатива на вносните дънки в луковитската шивашка фабрика започват да се шият джинси българско производство под марката „Панака“. Правят се от грубоват дънков плат, имат месингови копчета и месингов ключодържател-отварачка. Но дори и тези дънки се оказват дефицит и не стигат за всички мераклии, искащи да бъдат модерни – създава се черен пазар, на който така желаните джинси се продават или с връзки, или на двойна цена. Свои дънки произвежда и софийският завод „Рила“.
Но какво бяха по онова време дънките без чифт маратонки? Първите български спортни обувки излизат на пазара през 80-те години под марката Romika. Собствениците на така желаните маратонки са обект на истинска завист, защото сдобиването с тях отново става предимно с връзки. По това време повечето деца просто ходят с обикновените сини гуменки.