Как Илия Чубриков стигна с алпина си до рали "Монте Карло"

Вероятно запознатите с българското автомобилостроене знаят поне малко за леките коли "Булгаррено" – 8 и 10. Тези модели са произвеждани в Пловдив от 1966 до 1971 г., а отделни бройки от тях още могат да се видят в движение. Разбира се, по онова време икономиката е в държавни ръце. Тези коли са изработвани във военните заводи на ДСО ,,Металхим“, а преговорите с "Рено" са осъществени от държавното стопанско предприятие ,,България – Етиопия“ (ДСП ,,Булет“).

,,Булет“ е в основата на друг голям български автопроект през социализма – спортния автомобил "Булгаралпин".

През 1961 г. двете компании разработват и започват производството на може би най-успешния модел "Алпин А110“, известен като „берлинет“. Той има няколко модификации, чието производство продължава до 1977 г., и почти веднага се превръща в хит сред автомобилните състезатели в Европа и САЩ. От 956 куб. см двигател в началото (мощност 51 к.с.) вариантите достигат до 1600 кубика и над 140 к.с., а допълнително тунинговани модели използват 1800-кубикови двигатели със 180 к.с. А теглото на „Алпин А110“ е само 620 кг.

През 1971 г. една от легендите на автомобилния спорт в България – мотоциклетният и рали пилот Илия Чубриков (р. 1935 г.), печели най-престижното наше рали ,,Златни пясъци“ именно с „Алпин А110“.

През 1966 г. директорът на ,,Булет“ – напредничавият инж. Емил Разлогов, решава да осигури на България и честта да произвежда спортния хит „Алпин А110“. До Жан Ределе е изпратена официална покана, а в София го посреща самият Илия Чубриков. Вещият в търговските тънкости французин осигурява на Чубриков един екземпляр "Алпин", за да може той да го изпробва. Точно така се и получават нещата – Чубриков извършва пробен рейс по все още незавършеното Околовръстно шосе.
Ценни детайли по сделката за "Булгаралпин" осветлява историкът Ирина Григорова от БАН. Договорът е сключен за 10-годишен срок и предвижда два варианта на А110 – берлина и кабриолет. Чрез ,,Булет“ българската държава заплаща на ,,Рено“ 2 млн. тогавашни франка за придобиване на правата, оборудване и техническо съдействие. Автомобилът ,,Булгаралпин“ може да се изнася, но само в социалистически страни, някои от които извън Европа (Куба, Китай, Виетнам, КНДР). Единствената капиталистическа страна, в която България може да продава готовите автомобили, е Франция, която изкупува обратно колите, след като преди това е продала на България части за тях. За всеки продаден ,,Алпин“ ,,Булет“ е длъжно да превежда на ,,Рено“ до 300 франка, но не е задължително това да става във валута, а например в български стоки.

Междувременно събитията се развиват бързо. Двамата делови мъже Разлогов и Ределе успяват да си стиснат ръцете и през пролетта на 1967-а Ределе изпраща и френски екип, който донася конструкторската документация на новия автомобил, кръстен „Булгаралпин А1100“.

А110 е с каросерия от фибростъкло (или стъклопласт – каквато е и на българския хечбек „Хеброс 1100“, представен през 1968 г.). По това време обаче никъде в България не се намира оборудване за производство на стъклопласт, затова е подписано второ лицензно споразумение и индустриалните машини са внесени от чужбина. Илия Чубриков става главен отговорник на производството.

И така до края на 1967 г., когато в новооткрития завод на бул. "Асеновградско шосе" в Пловдив са сглобени първите бройки "Булгаралпин".

В сравнение с "Булгаррено" при "Булгаралпин" спирачните дискове на предните колела са по-дебели, числото на предавките е по-малко, предният мост е усилен, повишена е мощността на динамото, модифициран е и двигателят. Също така е въведен различен маслен картер на двигателя, подобрено е охлаждането и повишена устойчивостта при удар. Рамата на "Булгаралпин" е оформяна индивидуално за всеки автомобил.

Едва ли автомобил с такива качества може да остане незабелязан от състезателите. През 1968 г. започва и участието на "Булгаралпин" в световноизвестното рали "Монте Карло", само първият етап от което представлява каране 3500 км без прекъсване. През 1968-а България е представена от два екипа – единият от Атанас Тасков (пилот) и Атанас Агура (навигатор), а във втория автомобил са Илия Чубриков и брат му Никола. Те стартират и през следващата 1969 г., но не успяват да достигнат до финала. През 1971 г. обаче двамата братя постигат един от най-славните мигове в автомобилния ни спорт. Техният „Булгаралпин 1300“ остава трети в класа до 1600 куб. см, като е изпреварен само от две оригинални рена „Алпин 1600“. Славата на българското автопроизводство обикаля вече и Западна Европа. След това участие в Европа са пуснати в продажба миниатюрни макети на автомобила на Чубрикови със стартовия номер 65 от Монте Карло. А още през 1969 г. на изложение във Виена са показани и трите произвеждани модела, а сред публиката е и канцлерът Йозеф Клаус.

Самият Чубриков твърди, че в България са произведени около 100 броя от „Булгаралпин А110“ (с мощност между 89 и 140 к.с. и работен обем на двигателя 1100 или 1300 куб. см и тегло малко над 600 кг). Цената на автомобила при пускане в производство е била 8200 лв.

От атрактивната спортна кола са се възползвали и състоятелни български граждани, които стават негови своеобразни рекламни лица в чужбина. Така например през 1969 г. известният режисьор Васил Мирчев посещава кинофестивала в Кан, пътувайки дотам само за 16 часа зад волана на перфектния си "Булгаралпин". По-късно той увековечава автомобила във филма си ,,Голямата победа“ от 1972-ра, посветен на победата на Илия Чубриков в рали "Златни пясъци".