Фелини вижда Мара Чуклева да проси и я снима в „Градът на жените“   

Мара Чуклева е филмова актриса и оперетна певица – мецосопран. Родена на 14 октомври 1896 година в Пловдив. Тя е първата българска актриса, участвала в чуждестранен филм.

От 1912 до 1915 г. учи пеене при Иван Вулпе. Пее в хора на Народната опера и същевременно като ученичка в драматична школа изпълнява малки роли в Народния театър. Тя е един от пионерите на българската оперета. Заедно с Ангел Сладкаров участва в „Маркиз Бонели“ – първата оперета, поставена в България. По-късно заедно с Асен Русков, Матю Македонски и други е привлечена в Свободен театър – първия постоянен оперетен театър в България.

В този период знаменателни ще останат думите на Патриарха на българската литература Иван Вазов за нея през 1918 г. след изпълнението й в „Царицата на чардаша“:

„По-добра Силва и по-красива артистка не мога да си представя, че има на света“ и целува ръката й.
И наистина, стройна и атлетична, тя е обявена за най-красивата жена на 1919 г. Поради голямо напрежение и преумора губи временно гласа си и заминава да се лекува в Италия.

В същото време и Свободен театър я командирова там да специализира сценично изкуство и пеене. Лекува се в Сан Ремо. Там е ангажирана от италианската филмова къща „Вай филм“ за главните роли в „Дъщерята на Елиза“ (La fille Elisa), „Фреските на Помпей“ (L'affresco di Pompei), „Месалина“.

Вестник „Темпо“ я определя като „примадоната на Свободния театър“ и пише за нея: „Напоследък тая българска актриса се появи в един филм – La fille Elisa („Дъщерята на Елиза“), в който учудва с блестяща интерпретация и с голяма дарба. Тя се издига като крупна кинематографическа звезда.“

Чуклева участва в третата серия на мистичната драма La Sacra Bibbia („Светата Библия“).

Известният руски филмов режисьор от началото на миналия век А. Уралски снима в Италия филма „В хватката на вината“ (Nella morsa, della colpa) по романа на Достоевски „Бесове“ (1921) и кани Мара Чуклева за ролята на Вероника. По това време стотици се надпреварват за автографа й.

След двегодишен престой в Рим и след като покорява италианската филмова студия „Чинечита“, благодарение на големия ѝ талант и блестящата интерпретация тя е ангажирана от известната немска филмова къща „Емелка“ и заминава за Берлин и Мюнхен, където играе главните роли във филмите „Черното лице“ (Das schwarze gesicht), „Дездемона“, в четири серии на „Зелената Мануела“, „Книгата на сънищата“ и др.

Последният филм едва не й струва живота. След премиерата му в Северна Африка корабът, с който актрисата пътува, се преобръща и потъва. За щастие тя е от малцината спасени, но филмът остава завинаги на морското дъно.

През 1923 г. директорът на Свободен театър Петър Стойчев пристига в Германия, за да уреди гастролите ѝ в театъра. Тя се представя с голям успех в оперетите „Мадам Помпадур“, „Баядерка“, „Розата на Стамбул“ и др. По това време е смятана за най-добрата българска оперетна актриса.

През есента на 1923 г. заминава за Франция по покана на парижкото студио „Гомон“, което я ангажира за главната роля във филма „Мария Антоанета“. Театрите на Шан-з-Елизе също отварят вратите си за нея и тя играе с голям успех оперетни и драматични роли в някои от тях като „Фемина“ на Шан-з-Елизе. По-късно е ангажирана от театър „Шоф Сури“, основан от Никита Балиев. С пътуващия театър на Балиев изнася концерти в Париж, Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Филаделфия, Детройт, Сейнт Луис, Индианаполис, Лос Анджелис, Сан Франциско. Гастролите им включват и Канада – Торонто, Монреал, Ванкувър.

След това Мара Чуклева се установява в Ню Йорк, където получава ангажименти за концерти и филми от Морис Гед. Нейните изпълнения са отбелязани от американската и от българската емигрантска преса. Ангажирана още от 1925 г. от „Метро Голдуин Майер“, тя се снима в Холивуд в продължение на 14 години.

По това време филмовите мюзикъли са на гребена на вълната. Жъне голям успех в музикалните филми на „Метро Голдуин Майер“. След това изгрява звездата на Джуди Гарланд и Мара постепенно е изтласкана да участва в епизодични роли, но пък има постоянна работа като помощник-режисьор.

С филмови продукции пътува из Северна и Южна Африка, стига дори до китайския Шанхай. Българските емигранти я канят в Аржентина, Канада и САЩ. Някои от по-известните й филми от този период са „Възкресение“, „Пустинно цвете“, „Керванът“, „Кармен“. Повечето от ролите й в американското, както по-късно и в италианското кино не са централни.

Чуклева престоява в Холивуд до 1939 г., след което се завръща в Италия. Опитва да си върне старата слава, пак снима, но вече в незначителни роли. От италианските й филми в този период по-значими са „Желязната корона“, „Търговецът на робини“ (Il mercante di schiave), в който играе циганката Марта и „Пиратите на Малайзия“, прожектиран и у нас.

През 1943 г. се завръща в България. Прави опит да поеме пътя на оперетна актриса, но й е отказана работа в съществуващите тогава два оперетни театъра.

През 1945 и 1946 г. изнася концерти в София и други градове и по Българското радио. В книгата си „Младостта на Багряна“ Блага Димитрова пише как след Девети септември се е подписала под молбата й за пенсия заедно с Илка Попова, Ружа Делчева, Марта Попова.

В България не получава пенсия и изпада в дълбока мизерия, моли МВР да я пуснат в Италия, където предполага, че ще получи пенсия заради дългогодишната си игра в студията на „Чинечита“. По-късно здравословното й състояние се влошава и тя живее при тежки битови условия.

Около 1959-1960 г. получава разрешение от властите да замине за Италия, но и там не получава пенсия. И в този тежък момент идва реваншът на тази забележителна жена. Докарана до ужасна мизерия, Мара Чуклева проси пред църква в Рим. Пред входа е забелязана от Федерико Фелини, който открива в лицето на 74-годишната жена търсения типаж и й дава роля във филма си „Градът на жените“ (La citta delle donne), в който играе старицата в оранжерията. Според оценката на критиката за италианския неореализъм Мара Чуклева изиграва блестящо тази последна роля в своя живот и отново доказва, че е голяма актриса.

Последните си дни изживява самотна в италиански манастир.