9 септември сваля законната власт на Константин Муравиев. Отечественофронтовци инсталират за премиер превратаджията Кимон Георгиев  

Деветосептемврийският преврат е успешно насилствено завземане на държавната и местната власт в България с въоръжени сили, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. 

Превратът е осъществен при положение на частична окупация на територията на страната от части на Червената армия. В резултат на преврата е свалено законното правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителство на ОФ, оглавявано от Кимон Георгиев. ОФ завзема властта в България с помощта на въоръжени сили – формирования на Българската армия начело с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото.
Всъщност през пролетта на 1944 г. Съветският съюз отправя ултимативно искане към България за откриване на негови консулства в Русе и Бургас, с което предизвиква правителствена криза. Съставянето на ново правителство е възложено на Иван Багрянов, който има репутацията на необвързан с Германия политик. Той планира възстановяване на конституцията и скъсване на съюза с Германия, като получава подкрепата на Българската работническа партия (БРП) и съветския посланик Александър Лавришчев, а в първоначалния състав на правителството влиза комунистът Дончо Костов.

На 26 август под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната.
На 2 септември е образувано ново правителство начело с Константин Муравиев. На Отечествения фронт са предложени 4 места в този кабинет, но той отказва участие, готвейки се активно за военен преврат. Новото правителство продължава опитите за външнополитическа преориентация, като на 4 септември прекратява съюза с Германия, започва разоръжаване на германските войски на територията на страната и освобождава политическите затворници.

При тези обстоятелства на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. На 6-7 септември в настъпилото безвластие започват вълнения в различни части на България.

На 7 септември правителството възстановява правата на забранените политически партии в страната, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология и разформирова жандармерията. Отменени са всички ограничения срещу българските евреи. Обявяването от Съветския съюз на война на България принуждава САЩ и Великобритания да прекратят преговорите за примирие.

На 8 септември сутринта Червената армия с формирования на Трети украински фронт и Черноморския си флот навлиза на територията и акваторията на България през североизточната и морската ѝ граница и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не оказват съпротива, а вместо това се обнародва решението му за обявяване война на Германия. Така страната се озовава във война едновременно, от една страна, с великите сили САЩ, Великобритания, СССР и от друга страна, с Германия.

Превратаджиите Кимон Георгиев и Дамян Велчев неуморно организират поредния преврат. Дамян Велчев успява чрез военния министър да организира съсредоточаване на танковата бригада около района на Сливница – ловък ход, чрез който танковете трябва да минат през територията на София точно вечерта на 8 срещу 9 септември. Организаторите и участниците в преврата нервно чакат сигнал за действие. В 2 вечерта танковете достигат София, но вместо да продължат, остават в центъра, а група революционери превземат Министерството на войната.

Така в 6 сутринта новият министър-председател на България Кимон Георгиев прочита по Радио София Прокламация към българския народ, с която обявява изкачването на власт на Отечествения фронт. Значението на този текст придобива особени измерения и като се има предвид фактът, че в продължение на почти половин век след преврата на 9 септември той е бил съхраняван като един от най-секретните документи, съдържащ „най-великата тайна на властта“, и достъпът до него е бил абсолютна привилегия. Главната причина за особената секретност на този указ е тази, че той категорично опровергава наличието на някакво си „всенародно въстание против фашизма и монархията“, в резултат на което „се премахва капитализмът и се започва изграждането на социалистическия строй“.