Столетов и телеграмата на Сюлейман паша, че Шипка пада

Самоуверен и нагъл, преди щурма на Шипка Сюлейман паша телеграфира до султана в Цариград: ”До довечера, ако е рекъл Аллах и ако противникът не се опита да избяга, аз ще го смажа! До довечера проходът ще падне и войските ми ще минат през Балкана!”. Наричан от опълченците и от руските войници „българския генерал“, Столетов обаче опровергава тази депеша и я превръща в историческа неистина, разказва военният историк доц. Петър Ненков.

В навечерието на Руско-турската война (1877-1878 г.) генерал Николай Столетов е назначен за командващ новосформираното българско опълчение. Отначало опълчението било наричано Почетен пеши конвой на главнокомандващия на руската Дунавска армия и не било предвидено да участва в бойни действия, а само да извършва охранителна и конвойна дейност. Благодарение на усилията на генерал Столетов обаче опълчението се включва в Предния отряд на руската армия, командван от генерал Йосиф Гурко, и проявява чудеса от храброст в боеве с войските на Сюлейман паша при Стара Загора и Шипка.

На 31 юли 1877 г. българското опълчение получава своето бойно кръщение в боя при Стара Загора. Под напора на превъзхождащия ги враг руските воини и българските опълченци, защитаващи града, са принудени да отстъпят към Казанлък и старопланинските проходи. Командващият Централната турска армия Сюлейман паша изгаря до основи Стара Загора. Междувременно Предният отряд е разформирован и отбраната на старопланинските проходи е възложена на корпуса на генерал Фьодор Радецки, който назначава за началник на отбраната на Шипченския проход генерал Столетов.

Въпреки предупреждението на генерал Столетов, че срещу прохода настъпва 27-хилядна турска армия с 42 оръдия, командирът на 8-и армейски корпус в Търново, генерал Фьодор Радецки, не изпраща подкрепления на малобройния българо-руски отряд. Той е убеден, че турците не ще похлопат на "заключената врата", защото проходите в Източна Стара планина са по-лесни за преминаване и не се охраняват от руска войска. И това за малко не обръща изхода на войната на 180 градуса.

Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около село Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда башибозук и 8 батареи - общо към 27 000 души с 48 оръдия. Срещу тях генерал Столетов противопоставя 36-и пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини - общо около 6000 души и 27 оръдия и четирисотни казаци. Отбранителната позиция около връх Свети Никола се командва от полковник граф Толстой, който е командир на 3-та опълченска бригада. Левият фланг на отбраната, където основно са българите, се командва от полковник княз Вяземски - командир на 1-ва опълченска бригада, а позициите от север се командват от полковник Депрерадович.

Свирепите боеве за отбраната на прохода започват на 21 август 1877 г. Турците налитат като бесни, защото знаят, че боят за Шипка може да реши изхода на войната и да спасят от разгром обсадената армия на Осман паша в Плевен. Най-яростните боеве се водят през дните 23, 24 и 25 август. Падането на върха виси на косъм. Българо-руският отряд е обхванат от три страни от настъпващия аскер и башибозук.

На 24 август 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та опълченска дружина, които за четиридневните боеве са изгубили 40% от офицерския и 26% от войнишкия си състав, се изтеглят за почивка и превъоръжаване в Габрово, а 5-а опълченска дружина остава на позициите до 31 август. На 25 август боевете се разгарят с нова сила.

Положението е критично! Минутите са решаващи, а секундите - фатални! Победата клони към турците, птичето на военното щастие е вече кацнало на рамото им. В критичния момент на сражението се чува нареждането Самарското знаме да бъде свалено от дръжката му и изгорено, за да не попадне в плен, затворите на оръдията да се извадят и дори предупреждение към генерал Столетов да се спасява, тъй като турците отрязват пътя за отстъпление към Габрово. Патроните са привършили, щиковете са пречупени и орлите вече не летят към тях, но остават прикладите и онази стоманена вяра, за която куршуми няма открити!

Орловци плачат като деца и молят своите командири да не предават Шипка. На командира на сапьорната команда, поручик Романов, е заповядано всеки момент да запали фитилите на фугасите, с които е миниран върхът.

Силите на защитниците на прохода се топят непрекъснато. Окопите пустеят, пълни с трупове. Патроните и снарядите свършват. Последните защитници на прохода изпъчват геройски гърди и с един нямащ аналог в световната военна история дух извършват нещо невиждано дотогава - с камъни и дървета, със строшени пушки и колела на оръдия, с труповете на своите другари отблъскват бесните турски талази. Дърветата се превръщат в мечове, камъните - в бомби, всяко нещо - в удар, всяка душа - в плам, и турците побягват, "друг път не видели в едно да се бият живи и умрели. Последният напън на Сюлеймановите пълчища вече е настанал и изведнъж Радецки пристига с гръм!".

На 26 август от Габрово пристигат 200 руски стрелци, качени по двама на коне и от движение атакуват врага! Турците са отблъснати. Шипка е спасена!