Стефан Стамболов обезчестил 77 девици  

Мандатът на Стефан Стамболов като министър-председател на България приключва на 31 май 1894 г. Раздялата с властта идва след чутовен любовен скандал.

На 11 март същата година Мария Милкова, съпруга на капитан Тодор Матров и балдъза на военния министър Михаил Савов, обвинява министър-председателя Стефан Стамболов в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Михаил Савов реагира изключително остро и се опитва да организира дуел със Стамболов, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу Стамболов, особено в офицерските среди. И след развода на Савов скандалът продължава, включително с публикуване на частна кореспонденция във вестниците. Това става повод Стамболов на няколко пъти да подава оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд.

Още на младини Стефан Стамболов имал закачки и увлечения с доста жени. По време на другаруването си с Иван Вазов Стефан често го водел в кръчмата на някоя си Милоана в Гюргево и се хвалел пред него, че тя му е любовница, като даже споделял моменти от интимните си преживявания с нея.
След това се увлича по Георгица, учителка в Букурещ, по Станислава от Браила и т.н.

Хваща и „френската болест“ (сифилис), но успява да се излекува от нея. По време на Априлското въстание се укрива в дома на леката жена Мария, наричана Гранда-Мола, във Велико Търново и й посвещава стихотворение.

Когато обаче след Освобождението се захваща с политика, иска да си създаде реноме на спазващ обществения морал мъж. Затова, вместо да скита по шантаните и да задиря певачките в тях, започва да посещава домовете на вече издигнали се и забогатели българи и да ухажва дъщерите им.

През 1887 г. среща дъщерята на Костаки Станчов – Олга, която го привлича със своята току-що разцъфтяла женска красота, но и девическа невинност. Стамболов в миналото си бил не само революционер, но и поет. Заедно с Христо Ботев са издали стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботева и Стамболова“. Сега вдъхновението му отново идва и той посвещава на Олга нежни строфи. Младата жена откликва на посланията на 32-годишния Стефан и той иска позволение от баща й да се ожени за нея. Тя обаче има по-възрастна сестра, а според тогавашните обичаи се смятало за нередно по-малката да прежени кака си. Затова Костаки Станчов предлага на Стамболов да се ожени за по-възрастната му дъщеря Поликсени и той, след известно колебание, се съгласява. През 1888 г. двамата се оженват и Поликсени става верен спътник в живота на Стефан, ражда му пет деца (едното умира), грижи се за дома, придружава съпруга си на обществени изяви. Стамболов много я уважава и двамата са пример за сплотено и почтено семейство.

През 1894 г. обаче се среща с Мария Милкова, която е сестра на съпругата на военния министър полк. Михаил Савов. Това става на бал във Военния клуб, където Стамболов е отишъл сам, защото едно от децата му се разболяло и Поликсени останала в дома им да се грижи за него.

Мария прави впечатление на Стамболов с ексцентричното си облекло и поведение, тя даже пуши с дълго цигаре.

Кани я няколко пъти на танц и когато решава да си тръгне, Мария го пресреща на изхода и моли да я изпрати до дома й. Стамболов решава да се прояви като кавалер, още повече че като министър-председател има на разположение служебен файтон. Стигат до дома на полк. Савов, в който живее и Мария. Тя го кани на чай и Стамболов смята, че не е учтиво да откаже. Отиват в нейната стая, но вместо с чай Мария го черпи с шампанско. Тя непрекъснато му долива чашата, като се надвесва близо до него и Стамболов усеща уханието на скъпия парфюм. По едно време токът угасва и Мария уплашено прегръща Стамболов. Той също я обвива с ръцете си, после следват целувки и всичко останало. Двамата стават любовници, започват да се срещат все по-често в нейната стая.

По това време Стамболов е всесилен премиер, но има и политически противници, които искат да го свалят от власт. Между тях са Димитър Станчов и Григор Начевич. Те изпращат анонимен донос на полк. Савов, че Стамболов има любовна връзка със съпругата му Смарайда. Полковникът е човек на честта. Той призовава Стамболов на дуел и си разменят секунданти, които да го уредят. Те обаче не се споразумяват за условията и той се проваля. Полк. Савов иска от княз Фердинанд да наложи наказание на Стамболов, но князът казва, че няма да пере кирливите гащи на неговите жени (има предвид съпругата и балдъзата му). Огорчен, Михаил Савов си подава оставката и се развежда със Смарайда. Прогонва и двете жени от дома си, после го продава и се настанява да живее в казармата на конния полк. Мария моли Стамболов да им окаже съдействие, като им осигури подслон и препитание. Той им намира работа като учителки в ямболски села, та да са далече от него, защото цялата тази история му е опротивяла и иска да е чист в отношенията си с Поликсени. Даже решава да се откаже от политическа дейност и за пореден път подава оставката си на княз Фердинанд. На монарха обаче той все още е необходим, затова не я приема, още повече че по това време още изпитва благодарност към Стамболов за това, че го е довел на българския престол. Политическата обстановка обаче много скоро се променя. След 1885 г. Фердинанд вече мисли как да се освободи от Стамболов, превърнал се във всевластен министър-председател. Когато той му поднася поредната си оставка, изненадващо за Стамболов, я приема.

„Сатрапът“, както го наричат политическите му противници, е свален от власт, а те подготвят и неговото физическо ликвидиране.

Останалите верни привърженици на Стамболов го съветват да замине за чужбина, докато страстите се уталожат, но той решава да остане в България. Все пак си наема двама телохранители, които го придружават при излизане от дома. Не се знае дали те са били подкупени, или са проявили небрежност, но на 3 юли 1898 г. Стамболов е нападнат от наемни убийци, които го съсичат в центъра на София пред безучастните погледи на намиращите се наблизо полицаи. Пет месеца след убийството му Народното събрание излиза с официален доклад, в който Стефан Стамболов е обявен за отявлен враг на родината и обществото. Наред с многобройните му прегрешения, обвиняват го, че е натрупал незаконно големи богатства, сключвал е ощетяващи страната договори с други държави и чуждестранни фирми, от които е получавал комисиони. В доклада отново се възкресява любовната авантюра със съпругата на тогавашния военен министър полк. Савов. Като връх на всичко в доклада се твърди, че по времето, когато бил министър-председател, той обезчестил 77 девици. Много хора повярвали в това, но не и съпругата му Поликсени, която до края на живота си през 1935 г. казва, че Стефан винаги е бил верен и любящ съпруг и баща.