Спомени от соца: В женската стая на завода

Едно време за всички имаше работа. Имахме развита промишленост, заводи, фабрики работеха под пълна пара. Там имаше и колективен дух. Не като днес човек за човека да е вълк. Работниците се уважаваха, работехме здраво, а държавата полагаше и социални грижи за нас. Имахме столова, където можехме да се храним за жълти стотинки – първо, второ и трето, имаше лекарски кабинет, курортът през лятото беше осигурен за всички и т. н.
Спомням си също, че за отдих ни беше предоставена т. нар. женска стая. Там много обичахме в почивките да си пием кафето и да си бъбрим. Обсъждахме най-свежите вътрешнозаводски клюки, обменяхме информация в кой магазин се очаква да заредят дефицитна стока, разменяхме си готварски рецепти. Често някоя от нас носеше кройки от тогавашната модна библия „Некерман“, по които си шиехме тоалети. Живеехме спокойно, а не под нечовешки стрес, както са сега децата ни.

При демокрацията всичко бе унищожено. Вече ги няма заводите и фабриките, където се изхранваха толкова много семейства, няма го духът на взаимопомощ, няма ги евтините почивки на морето, санаториумите, всичко беше унищожено и разсипано. После - защо тъгуваме по социализма.
 
Виолета Ганева, София