Спомени от соца: В Халите месото висеше на ченгели

Непрекъснато чета как при социализма магазините били празни, а ние едва ли не сме ходели гладни. Ще им кажа - по-полека на тези критикари. Голямата част от живота ми мина по онова време. Помня горещия ароматен хляб, току-що изпечен. Баба ми слагаше масло на филията и отгоре мажеше шипков мармалад – твърд и страшно вкусен, не като сега. Баба стоеше до печката и готвеше гювеч, телешко със сини сливи, пиле яхния с много лук, копривена каша, млечна каша...

В Халите продаваха всякакъв вид месо. То висеше на ченгели и хората посочваха откъде да им отрежат кило-две. У нас почти всеки ден се ядеше месо. Нямаше вносни сладки, но пък си имахме млечен шоколад „Крава“, аерошоколад и „Кума Лиса“. Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, сухи пасти, бонбони „Балкан“, „лакта”, „Таралежки“, марципан „Люлин“, който топяхме на водна баня, слагахме масло и се получаваше течен шоколад. Имаше  бисквити „Детска радост“ и „Еверест“, фъстъчени и локумени вафли. В сладкарниците изборът беше голям - охлюви, тригуни, кадаиф, баклава, саралии, тулумбички, реване, еклери, меденки, ореховки, масленки... И направени от истински продукти, без оцветители, подобрители, Е-та, глюкози, палмово масло и какви ли не фалшификати.
Ядяхме истинска храна и сякаш по-малко боледувахме.