Спомени от соца: Портрети на Сталин и Ленин висяха по стените

Забелязвам, че напоследък е много модерна носталгията по социализма. Масово хора плачат за едно време, когато се живеело много по-добре. Е, вярно, тогава ядяхме истинска храна – качествено кисело мляко, салами от месо,имаше безплатно здравеопазване и образование.

Но аз си спомням някои неща, от които се радвам, че се отървахме. Например задължителните студентски бригади – вместо да си почиваш или да четеш, те карат насила да береш домати, грозде, да помагаш при събирането на реколтата. И то напълно безплатно.

Атмосферата беше потискаща - по стените на всички учреждения висяха портрети на Сталин, Ленин и Георги Димитров. Имаше ги дори в домовете на някои правоверни комунисти. „Красяха” и тетрадките на учениците. За тях трябваше да рецитираме стихотворения, в които писателите ни ги възхваляваха.

Да имаш цветен телевизор, си беше лукс. Но имаше само два канала. А всеки петък вечер – задължително   съветски филм – предимно за войната. Всички учехме задължително руски език. Западните езици бяха само за избрани деца, синове на проверени родители и на номенклатурата. После някои от тях обаче отиваха да учат в капиталистически страни.

Да си чавдарче, пионерче и член на Комсомола, също беше задължително. Иначе ставаш черна овца и ти предстояха проблеми със следването, с намирането на работа и въобще трудности през целия ти живот – за теб и за семейството ти.

Какво още задължително трябваше да се прави, което ми беше омразно: задължителната физзарядка, участието в манифестации, двете години казарма, изходните визи, военното обучение в училище, ленинските съботници и пр.