Спомени от соца: Одеколонът „Тройной” бе мечта на всеки таксиджия

Козметиката по време на соца беше трогателно трагична. Тогава още бяхме млади и толкова много ни се искаше да се разкрасяваме, да миришем на хубаво, да се гримираме. Само че как, ако нямаш валута за „Кореком” и не пътуваш в странство?

Помня мизерната палитра от одеколони и парфюми по полупразните рафтове на магазините. За мъжете, освен българското недоразумение „Идеал” – вода за след бръснене, внасяха от СССР промишлени количества одеколон „Тройной”. Този емблематичен за необятната съветска страна продукт се продаваше на символична цена във всяка прашасала будка. В интерес на истината, вонеше зловещо. За беда почти нямаше таксиджия, който обилно да не се беше наплискал с този „изискана” мачовска гадост. В гимназията имахме един учител по история, когото бяхме кръстили Трайноя. Като влезе в час, и направо всичко пада под чиновете от зловоние.

Съдбата на дамите не беше много по-различна. Кой ти беше чувал тогава за Пиер Карден, Живанши, Ланком. Ако имаш връзки, успяваш да се вредиш за полското флаконче „Бич може” и скачаш от радост. И пак само ако имаш още по-големи връзки в тогавашния ЦУМ – аз имах приятелка продавачка, можеш да забършеш шишенце с българския „Джулия”. Той наистина беше хубав, но го произвеждаха на ишлеме и беше само за износ и само за връзкари. Веднъж чаках в ЦУМ 4 часа приятелката ми да измъкне един „Джулия” за партийната секретарка в службата. Успях. И за благодарност тя ме предложи за членка на БКП. Добре че дойде демокрацията, та се разминах с тази благина.

Пак по соца излезе модата да си гримираме очите с т.нар. очна линия. Но къде ти тушове, къде ти глезотии като спирали за мигли. Купувахме си от железариите за по 8 ст. черен молив за стъкло и майсторски рисувахме върху очите си черните линии. А после пък как да ги махнем, този молив хич не се изтрива лесно. А и никой у нас още не беше чувал за т.нар. тоалетно мляко. И тук му намерихме цаката – купувахме мляко за почистване на бебешки дупенца „Па-па” и се чувствахме отлично!

Сега има всичко – и парфюми на Нина Ричи, и на Есте Лаудер, и мъжки на Хуго Бос, и на кой ли не друг световен майстор на модерната козметика. Но пък ние вече не сме млади...
 
 
Благовеста Петрова, София