Спомени от соца: На морето спях в колата за по-евтино

Първите хора, които стигнаха от село до морето, бяхме аз и Димитър с безплатни билети по БДЖ-то от Мездра до Варна. По пътя спряхме на една гара, а в съседния товарен влак имаше любеници. Димитър, който бе много по-възрастен от мен, ме накара да взема една любеница. Аз слязох, взех и пак се качих на влака. Изядохме я веднага и така не спахме после цяла нощ. На сутринта се окъпахме с черните си гащета по-далече от плажа. Така ние стигнахме до морето и когато разказвах на село колко е голямо и краят му се не вижда, никой не ми вярваше.

Второто пътуване бе до Несебър, където жена ми Радка беше отишла на курорт. Облечен в черния костюм, я чаках на прелеза, изпотен, подстриган като Ким Чен Ир.
Третото пътуване бе до хотел „Кубан“ в Слънчев бряг, където жена ми бе ангажирала едно легло, но там спеше и момчето ми, а аз - в колата за по-евтино. През нощта се събудих от трясък по автомобила, двама бабаити ми изтръгнаха огледалото и избягаха. Можеха и да ме бият, но всичко мина благополучно.
След това всяка година ходехме в манастира „Свети Георги“ в Поморие, където игумен беше дядо Пахомий, летувахме безплатно.
 
Веселин Димитров, Мездра