Спомени от соца: Хората бяха задружни, помагаха си в беда  

В миналото в селата в Тревненския Балкан живееха много хора и бяха задружни. Когато някой изпаднеше в беда, му се притичваха на помощ. Устройваха се сбирки, чрез които се разтоварваха от тежкия селскостопански труд. 

Преди образуването на ТКЗС всяко от домакинствата, наред с житните култури, засяваше и 5-6 дка с царевица. През месец септември тя узряваше, започваше прибирането на реколтата. Очупваха царевичните кочани (мамули) и ги откарваха и струпваха пред трема. Тремът е едно преддверие под покрива на плевнята, отделено от вътрешното помещение и отворено към хармана. Вечерта се устройваха така наречените беленки. Събираха се мъже, жени, младежи, даже и деца, близки и съседи на стопанина. Под светлината на газената лампа и фенера обелваха царевичните кочани. През цялото време си разказваха весели случки от миналото, пееха песни, а децата декламираха стихотворения. Вечерта домакинята донасяше пълна тава с варени мамули и всички си похапваха. Мъжете си посръбваха балканска сливовица от шишето с дървената цифка. Пожелаваха си „лека нощ" и си отиваха по домовете. На другата вечер отиваха в друго домакинство, докато обелят царевицата на цялото село. Същото се повтаряше и при оронването на слънчогледовите пити.

През 1955 г. като учител в с. Райнушковци участвах в беленето на царевичните кочани в три домакинства. И там беше много весело. Спомените от тези беленки се помнят от хората, докато са живи.
 
 
Пенчо Пенчев, Трявна