Спомени от соца: Как се справяхме с учениците, които бягаха от училище      

През месец януари 1958 г. бяхме назначени с една колежка на двете освободени от пенсионери учителски места в СОУ „П.Р.Славейков" -Трявна. Директорът ни каза, че ще водим четвърти "а” и четвърти „б" клас. Обясни ни, че „б" клас е един от палавите и недисциплинирани и го възложи на мен, вярвайки, че като мъж ще се справя по-добре. Помислих си дали това е гласувано доверие, или изпитание, но не възразих. Влязох в клас. Първите ми впечатления бяха много добри. Имаше едно ядро от отлични и много добри ученици, на които смятах да разчитам. Но имаше и недисциплинирани, които седяха на първите чинове. Говореха в час, ставаха и не внимаваха. През междучасията лудуваха по коридорите. Следващите дни бяха без домашни. Третия ден един от тези ученици не се яви в училище. Същото се повтори и на следващия. Разбрах, че и по-рано често е отсъствал. Изкарвал времето на топло в близката сладкарница и след края на учебните занятия си отивал вкъщи.

Реших да посетя дома му. На въпроса ми къде е ученикът, майка му каза, че го е изпратила в училище и много се разтревожи. След малко той си дойде. Като ме видя, се смути. Успокоих го и му обясних, че както родителите му ходят на работа, за да бъде нахранен и облечен, така и той трябва да идва редовно в училище и винаги да е с подготвени уроци. Той осъзна грешката си, разплака се и обеща, че това няма да се повтори. И наистина не се случи повече. Трябваше да се справим и с другите недисциплинирани ученици. С отрядния съвет проведохме пионерски сбор на тема „Успехът и дисциплината на класа". Към слабите и недисциплинирани ученици прикрепихме отлични, които да им помагат и да им влияят положително с личния си пример. Класът се преобрази. Стана сплотен и дисциплиниран. Завършиха учебната година с много добър успех. Добре се представиха и в следващите класове. Израснаха от тях лекари, инженери, музиканти, икономисти и добри работници в заводите.
 
Пенчо Пенчев, Трявна