Спомени от соца: Как купих найлонова блуза на съпругата си в ЦУМ  

Беше лятото на 1962 или 1963 г. Бях в служебна командировка в София. Между другото посетих и ЦУМ. На щанда за дамски дрехи видях голяма опашка от жени. Попитах какво се продава и разбрах, че предлагат дамски найлонови бели блузи. На мен много ми харесаха, особено единия модел тип поло /те бяха три модела/, внос от Чехия.

В същото време зареждаха щанда. Понеже аз работех в сферата на търговията, професионалният нюх ми падсказа да се кача на по-горен етаж, където също има щанд за дамски дрехи, тъй като бях сигерун, че и там ще заредят от същата стока. И не се излъгах. След няколко минути дойде количката и зареди от същите блузи. Те бяха на пакети и се виждаше какви са. Магазинерката обаче остави на щанда двата пакета, а единия - с моделите които аз харесах, внесе в складчето зад щанда. Започна продажбата и през това време опашката започна да расте. Аз бях трети или четвърти. Дойде моят ред и магазинерката ме попита какво желая. Аз се наведох напред и тихо и казах да ми даде от блузите, които внесе в склада. Тя троснато ми отговори, че нищо не е внасяла и се обърна към следващия клиент. Аз обаче си стоях на мястото и тя след малко пак ме попита ще купувам ли нещо. Аз и отговорих, че съм казал какво искам. Тя се развика, че съм искал да правя скандал и повика стоящия наблизо милиционер. Аз се дръпнах настрани и той ме попита какъв е проблемът. Обясних му, че искам да купя блуза от модела, който магазинерката скри в склада. Добре, каза той и отиде при магазинерката, след което влязоха в складчето. След малко тя излезе, носейки пакета с блузите и го хвърли на щанда с думите: „На, наяж се на блузи!”. Аз и казах, че искам само една 44-ти номер. Е, само за една блуза ли била разправията, каза тя. Взех си блузата, платих и напуснах щанда. След което благодарих на милиционера за съдействието.

И така аз купих на жена си много хубав подарък и тя много го хареса.
 
 
Белчо Иванов, Търговище