„Капитанът, заслужил ордена „За храброст” от бойните полета на Балканските войни… Чужденецът, нарекъл себе си българин, който знае еднакво добре френски, немски, английски… Българинът, който не иска повече да се запише в нито една партия, защото „всяка партия е осквернена от една политическа идея”… Първият директор на печата, който „отлично умее да възбужда и направлява обществените страсти в съгласие с провежданата от него политика”… Свободният човек, безпощаден към фалша и бунтуващ се против условностите…
Публицистът, роден преди 140 години, „безследно изчезнал” 6 месеца преди да навърши 50…“ Така в едно от публицистичните си предавания БНТ обобщи драматичния живот и талантливата публицистика на Йосиф Хербст.
На 20 ноември т.г. се навършиха 140 години от рождението на Йосиф Хербст, когото експертите по история на журналистиката смятат за най-големия български публицист на 20-те години на миналия век, когато |България преживява драматични кървави събития. Жертва на политическата ситуация и фашистката диктатура на режима на Александър Цанков става и Хербст. Годишнината бе отбелязана с издаването на подбрани от Велислава Дърева негови статии под редакцията на Лъчезар Еленков „Талантът да бъдеш свободен“. А СБЖ обяви 2015 г. за „Година на Йосиф Хербст“ и обеща да му издигне паметник, защото досега никой не е понечил да го направи.
Големият български публицист е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин и е от еврейски произход, но винаги се е смятал за българин. Баща му, Якоб Хербст, от Бърно идва в България като инспектор по строежа на Хиршовата железница. След Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. семейството на Якоб Хербст се премества в София. Йосиф получава образование във Френския колеж и Първа мъжка гимназия, след което е приет във Военното училище. Произведен е в чин подпоручик в град Кула, след което е действащ офицер в Първи софийски пехотен полк. След обявяването на Балканската война е мобилизиран. Като ротен командир взема участие в кръвопролитните битки при Селиолу и Чаталджа . Той е раняван и два дни лежи сред трупове, но оцелява. По-късно от извадения от бедрото му куршум си прави малък сувенир - медал. Може би споменът за огнения смерч през Балканската война и жестоките кланета през Септемврийското въстание 1923 г. е причина публицистът в една от своите статии да отбележи, че човешкият живот няма еквивалент.
През 1913 г. Йосиф Хербст е назначен за директор на печата и управлява БТА. На този пост разширява международните връзки на БТА, подобрява подбора и качеството на информацията, енергично се противопоставя на всеки опит за фалшифициране на събитията по политически съображения, бори се българският печат добросъвестно и точно да отразява Октомврийската революция и събитията в Русия.
През 1918 г. след конфликт с министър-председателя Радославов е уволнен и е изпратен на фронта в щаба на ІV армия в гр. Ксанти. На 24 февруари се жени за красивата Виола Каравелова, която след неговото изчезване през „белите нощи” на фашистката диктатура през април 1925 г., след кървавия атентат в църквата „Света Неделя“, броди като обезумяла из улиците на София с плакат "Убийци!".
Девизът на талантливия и честен публицист е: „Никому в угода, никому напук“. В своите вестници през 1923-1925 г., някои от които са закривани от властите, Хербст безкомпромисно разобличава не само основните насоки в политиката на превратаджиите, но и конкретните им кървави дела. "АБВ" съобщава за процесите срещу антифашисти, за присъди над септемврийци, за "безследно изчезнали". Вестник "Ек" пръв разкрива истината за убийството на Вълчо Иванов. Самият той по-късно става „безследно изчезнал“. Има няколко версии за неговия житейски край. Твърди се, че Хербст, както и приятелите му - поетите Гео Милев и Христо Ясенов, са убити в килиите на „Обществена безопасност“ и изгорени в пещите на полицията. Според друга версия той е пуснат на свобода, но е бил убит от служители на военното разузнаване като отмъщение, че е разкрил публично истината за съдбата на Велчо Иванов, убит от група офицери, начело с кап. Кочо Стоянов.
„Той, който не е българин, улавя небивало точно обществената атмосфера у нас и с повече патриотизъм от много българи защитава и обича страната, в която живее. Много бързо се превръща в лицето на българската журналистика, а каузата му е: демокрация, език и народ, при това български“, казва за него Лъчезар Еленков. И наистина, ако разлистим журналистическото наследство на Йосиф Хербст, ще останем изненадани колко съвременно звучат неговите слова. Защото дори в демократични общества или общества, които се стремят към демокрация, винаги има какво още да се желае за свободата на словото.
Все още няма коментари