Днес този герой е незаслужено забравен като много други борци за освобождението и обединението на разпокъсаните от Берлинския договор български земи.
Атанас Ников Жеков, известен повече с името Таню или Тане Николов, е един от най-бележитите дейци на българското националноосвободително движение в Тракия и Македония. Той е роден в Хасково на 9 март 1873 г. Като войник служи в 10-и пехотен родопски полк. Заради отличната си воинска служба му е предложено от командването на полка да остане на свръхсрочна служба като унтерофицер, пише военният историк доц. д-р Петър Ненков.
В един момент решава да се посвети на революционното дело. Затова напуска добре платената военна служба, става член на ВМОРО и воюва повече от двадесет години за освобождение на поробените българи в Тракия и Македония. През периода 1902-1903 г. се включва като четник в обединената чета на двамата войводи Константин (Вълчо) Антонов-Сеченката и Марин Чолаков, която действа в Гюмюрджинско и Дедеагачко. Четата изгражда по селата в тези региони десетки комитетски структури на ВМОРО.
В навечерието на Илинденско-преображенското въстание от 1903 г. Таню Николов е подвойвода в четата на Костадин Нунков, на която по-късно става войвода. Той предвожда четниците по време на въстанието и след разгрома му. Води десетки боеве с турските потери.
През 1904 г. е утвърден за войвода на регионална чета в Дедеагачко и въпреки многобройните опити на турската власт да я разгроми тя се измъква на няколко пъти от засадите и продължава да напада башибозука и аскера. На 26 декември предател в четата, подкупен от турската власт, решава да избие четниците, като хвърля в огъня, около който са насядали, динамитна бомба, но тя ранява само войводата Таню Николов в ръката. На 6 януари четата става жертва на предателство и е принудена да води бой с аскера на Сали ефенди в местността Крушата до село Манастир, но успява да се измъкне от турския обръч.
През 1907 г. Таню Николов е изпратен от ЦК на ВМОРО с чета от 48 души да преследва сръбски военизирани шайки във Велешко и Прилепско. Заедно с още 6 чети на ВМОРО участва в епичния бой с аскера на 1 юли 1907 г. в местността Ножот. След конгреса на ВМОРО същата година става войвода на Битолската окръжна чета, която действа до края на 1907 г.
През 1910 г. Таню Николов, Георги Занков, Христо Чернопеев и Михаил Чанков създават Българската народна македоно-одринска революционна организация (БНМОРО), чиято цел е възстановяването на четническото движение в Македония и Тракия. Таню Николов е войвода на първа чета, която се насочва към Ениджевардарско, където води няколко боя с турските потери.
През 1911 г. Таню Николов е войвода на чета от 80 души, която действа в Петричко и Горноджумайско. През 1912 г. с чета от 200 души води непрекъснати боеве с аскера и сръбски чети във Вардарска Македония.
Взема най-дейно участие в избухналата Балканска война 1912-1913 г. Неговите четници прекъсват телефонни и телеграфни линии в Горноджумайско и водят боеве с аскера при Крупник, Кресна, Мичкюл и Сърбиново. Явяването им в тила на турските войски в Рупелското дефиле и пленяването на башибозушкия отряд на Абдула чауш е голям успех на четата.
След разбиването на вражеските части в Македония се прехвърля с четниците си в Беломорието. Тук на гара Гюмюрджина се среща с цар Фердинанд, който го поздравява и лично го изпраща с четата му на фронтовата линия. През пролетта на 1913 г. Таню Николов със своите четници взема участие в покръстването на помаците в Гюмюджински окръг.
През Междусъюзническата война 1913 г. заедно с отряда на полковник Данаилов се сражава с гръцки войски и андартски чети при гара Бук, като се явява във фланг и тил на противника и го обръща в паническо бягство. След това четата му със Скеченския войскови отряд заема позиция на височините на Чангър дере и село Елдже и води тежък бой с гърците.
През Първата световна война 1915-1918 г. Таню Николов командва българските партизански формирования в Поморавието, като преследва и разгромява сръбски паравоенни части.
Когато в края на 1920 г. става известно, че Западна Тракия ще бъде окупирана от гръцки войски, в Мастанли (Момчилград) се провежда съвещание на изявени български войводи и представители на турската народностна общност за координиране на въоръжената борба на българи и турци срещу гръцката инвазия.
Таню Николов се заема с организирането и ръководството на българо-турските въоръжени чети. Създава се Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация, чиято главна цел е защитата на местното население от издевателствата и репресиите на гръцката власт.
На 25 октомври 1922 г. българските войводи на общ войводски съвет възлагат върховното ръководство на революционните сили в Западна Тракия на Таню Николов.
Главният войвода лично участва в жестоки и кръвопролитни боеве на българо-турските чети с части на гръцката окупационна войска. Той осигурява въоръжението, продоволствието и координацията на четническото движение, осъществява контакти с българските военни и административни власти и с ВМОРО. Въпреки дадените свидни жертви и усилия не успява да попречи на гръцките власти да обезбългаряват Западна Тракия.
На 2 март 1924 г. свиква конгрес на тракийската организация, на който запознава делегатите с военнополитическата обстановка в Беломорието и прави отчет за изразходваните финансови средства. В края на своето изложение моли да бъде освободен от длъжността главен войвода на организацията поради напредналата си възраст и влошеното си здравословно състояние.
След конгреса се прибира в Станимака (Асеновград), където се отдава на мелничарския занаят. Таню Николов завещава имуществото си на стойност 1 милион лева, в което влизат мелница, овощна градина и нива от 5 декара, за нуждите на детското сиропиталище в града.
След идването на ОФ на власт жизненият му път завършва трагично. Той е поставен под наблюдение и следен от органите на МВР.
На 19 януари 1947 г., след многократни конфликти с наемателите на мелницата му, нахълтва в нея въоръжен, за да урежда сметките си. Работниците всъщност са предрешени милиционери, сложени там, за да го следят като враг на народната власт. В килията на ареста Таню Николов е удушен, след което е инсценирано самоубийство.
Все още няма коментари