През 1967 г., години югославското кино се заело с гигантски проект – да се заснеме като киноепопея величавата битка при р. Неретва на титовите партизани с немските и италиански окупатори. Бъдещият игрален филм още в идеята си обещавал да се превърне в суперпродукция – бюджетът му бил 8 млн. долара, статистите – 4000 души, предвиждало се участие на 120 самолета, стотици танкове и оръдия… За участие във филма югославският режисьор и сценарист Велко Булаич привлякъл такива звезди като Орсън Уелс, Франко Неро, Сергей Бондарчук, Бата Живойнович, Любиша Самарджич… Малко преди началото на снимките покана за участие в киноепопеята била отправена и към България. По това време
шеф на кинематография
бил бъдещият министър на търговията и вицепремиер Георги Караманев. Нашите дипломати в Белград забелязали в сценария на бъдещия филм един скандален епизод – от колоните на ранените партизани на Тито след битката, камерата се връщала 9 века назад и показвала ослепените войници на цар Самуил. В спешно изпратения в София сценарий можело да се прочете, че в „Битката на Неретва” Самуил била наричан „македонски владетел”, „славянски цар”, а бойците му – „македонска войска”. В поверителни телеграми до външно министерство българските дипломати алармирали веднага София - в Белград се опитват да изопачат нашата история, посягат на цар Самуил и това става с мълчаливото съгласие на…Москва. Нашите кинаджии вече знаели, че в суперпродукцията е осигурено участието на кинолегендата Сергей Бондарчук и младата Людмила Савелева (Наташа Ростова от „Война и мир”). Югославяните дори преговаряли с Дмитрий Шостакович да напише музиката за филма.
Точно тогава гръмнал „българският скандал”. Започнали безкрайни преговори между българската и югославската страна за преработка на сценария и отпадане на сцената
с ослепените самуиловите воини.
На официални и неофициални срещи режисьорът Булаич отказал да променя каквото и да е в сценария. Инатът му намерил подкрепа в югославския секретариат за външни работи, както и в ЦК на СЮК – там твърдели, че „режисьорът има пълната свобода да тълкува историческите събития”.
Защитата на българската кауза в София била поета изцяло от Георги Караманев. Официалният му пост по това време бил „началник на управление ”Българска кинематография”. Макар, че повече се ползвал с авторитета на партиен и стопански ръководител, отколкото на киношеф, който е на „ти” със седмото изкуство, Караманев направил всичко, за да удари силно българската национална камбана.
Само за 3-4 месеца той направил няколко срещи с шефовете от „Югославия филм”, написал десетки страници с писма до режисьора Булаич и сценаристите. За да не действа само на своя глава още в първите дни на конфликта Георги Караманев запознал Тодор Живков с „обсебването на цар Самуил” от югославското кино. Негова е идеята да се „сигнализира посолството на СССР в София” за историческото менте, което се готви в Белград. Малко преди това от Югославия напомнят идеята на самия Живков, изказана преди време, че за цар Самуил може да бъде направена коопродукция и то с участието на скопската студия „Вардар филм”.
Макар, че писмата и депешите си до Белград завършвал с обръщението „с другарски поздрав”, Георги Караманев останал непреклонен. Той написал до своя югославски колега Деян Обрадович, че „не е възможно да се съглася да участват наши артисти във филм, в който се изопачава българската история…”
Близо година не престанали и срещите и преговорите на най-високо равнище по „скандала с цар Самуил.” Във висшето партийно ръководство на СЮК проблемът бил обсъждан 4 пъти. На всяка нота на нашата дипломация югославяните отговаряли с нов демарш. Така
спорът останал неразрешен –
България се оттеглила окончателно от снимките на „Битката на Неретва”, а след това готовата суперпродукция не била показана на екран у нас. Официална Москва нито ни подкрепила, нито застанала срещу нашата позиция. Както се изразил тогава един съветски дипломат в София: „Ще информирам нашето ръководство за българската позиция…” Отдавна се знае, че „Москва на сълзи не вярва” – така се случило и през 1967 г.! А цар Самуил си останал български владетел. До ден днешен. Поне на изток от Белград и Скопие…
Все още няма коментари